— Заповедта ми остава в сила. Подобни крепости имат средства за защита срещу твоя вид. Само един от онези сангвинисти се справи с шестима от вас на непознат терен в Масада, а не знаем колко такива живеят в манастира. Всеки, който влезе там, няма да се върне.
Повечето бойци изглеждаха уплашени от тази мисъл.
Но не и Тарек. Той посочи към манастира, готов да спори, да я изпита. Тя обаче нямаше намерение да търпи още неуважение към авторитета ѝ. Трябваше да го пречупи толкова сигурно, колкото сангвинистът бе пречупил нейното семейство.
Сграбчи протегнатата му ръка и я дръпна към гърлото си, преди той да успее да реагира.
— Ако мислиш, че можеш да командваш, тогава го вземи! — изсъска.
Дланта му докосна белега и кожата зацвърча. Тарек изръмжа и отскочи високо и далеч от нея. Пръстите му пушеха от краткия контакт с опетнената кръв на Батори, дори през кожата ѝ.
Другите се дръпнаха назад — всички, освен Рафик.
Той се хвърли да защити брат си и скочи отгоре ѝ.
Магор изръмжа, готов да се включи в разпрата.
„Не“ — заповяда му тя.
Това бе нейна битка. Тя трябваше да даде този урок.
Претърколи тънкото тяло на Рафик под себе си и го възседна, сякаш се любеше с него. Сграбчи го за косата и придърпа устата му към гърлото си. Нежната плът запуши, а Рафик изкрещя и се загърчи под нея.
През цялото време тя гледаше към Тарек.
— Да нахраня ли брат ти?
Гневът в очите му изчезна, сменен от страх — за живота на брат му, но също и от самата нея. Удовлетворена, тя пусна Рафик и го изблъска настрани. Скимтейки, той падна на четири крака до Тарек. Устните му пушеха, покрити в мехури.
Тарек коленичи и се опита да утеши напердашения си брат.
Батори изпита мъничко вина. Знаеше, че интелектът на Рафик почти не се различава от този на малко дете, но трябваше да бъде сурова — по-сурова от всеки от тях.
Магор изпълзя до нея, като я побутваше с муцуна, за да се увери, че тя е добре, и в същото време да ѝ покаже, че я уважава като водач на глутницата.
Тя го почеса зад ухото, приемайки вълчото му покорство.
Погледна Тарек, очакваше същото и от него.
Той бавно сведе глава и извърна очи.
„Добре.“
Отново легна върху листата и вдигна бинокъла.
Сега трябваше да пречупи другия.
30.
Веднага щом Ерин влезе през малката задна врата на манастира, познатата миризма на дим я върна в дните, когато мъкнеше дърва и вода като малка.
Веднага ѝ направи впечатление, че миризмата е странна за това място. За какво им е огън на сангвинистите? Нима се радват на топлината, на танца на пламъците, на пукането на въглените? Или в тази част на манастира имаше човешки същества?
Спря до Джордан в началото на дълъг каменен коридор, чийто край се губеше в мрака. Пътят им беше препречен от приличащ на херувим свещеник, почти момче.
„Ако изобщо е момче.“
— Аз съм брат Леополд — представи се той с лек поклон. Говореше със силен баварски акцент. Носеше проста монашеска роба и кръгли очила в телени рамки. — Само да включа лампите.
Пресегна се, но Рун задържа ръката му.
— Никакво осветление, докато не се отдалечим достатъчно от вратата.
— Простете небрежността ми. — Брат Леополд махна към дългия коридор. — В провинцията има малко вълнуващи събития. След мен, ако обичате.
Той ги поведе по тъмния коридор към някакво стълбище. Ерин се спъна в мрака и едва не полетя с главата надолу по стъпалата, но Рун я хвана за лакътя и я изправи. Ръката му беше колкото силна, толкова и студена.
Джордан ѝ даде чифт очила за нощно виждане.
— Имаме си играчки. Нищо не ни пречи да ги използваме. Както казват, щом си в Рим...
Ерин надяна очилата и ги закрепи на място. Светът светна в нюанси на зеленото. Вече лесно различаваше стълбището. Вместо груби каменни стъпала, тя видя протрит линолеум, подобно на стъпалата във всеки университет.
Този дребен обикновен детайл ѝ помогна да се почувства по-уверена.
От любопитство превключи на инфрачервен режим и видя сиянието на тялото на Джордан до себе си. Инстинктивно се присламчи мъничко по-близо до него.
Поглед към домакина им показа, че е изчезнал — макар че все още чуваше стъпките му по стъпалата. Явно не излъчваше телесна топлина. Въпреки херувимската си външност той всъщност изобщо не беше млад мъж. А сангвинист. Смутена от мисълта, Ерин бързо превключи отново на нощен режим.
В края на стълбището се озоваха пред стоманена врата с електронно табло.
Брат Леополд въведе петцифрен код и вратата се отвори.