— Побързайте, ако обичате.
Внезапно обхваната от страх, Ерин се озърна през рамо, питайки се каква ли опасност е доловил той.
— В помещението се поддържат специални климатични условия — обясни брат Леополд с успокояваща усмивка. — Нищо повече, уверявам ви.
Тя влезе забързано, следвана от Джордан, който продължаваше да бъде нащрек.
Брат Леополд се пресегна към ключа на стената. Лампите светнаха ослепително ярко в очилата на Ерин. Двамата с Джордан рязко свалиха уредите за нощно виждане.
— Извинете — каза брат Леополд, когато осъзна какво е направил.
Ерин примигна и откри, че се намира в претрупан кабинет, много приличащ на нейния собствен в Станфорд. Но вместо със съкровища от библейската епоха помещението бе пълно с артефакти от Втората световна война. На едната стена бяха закачени карти в рамки от 40-те години на миналия век; другата бе заета от достигащ до тавана шкаф с дълбоки рафтове, пълни с книги; отсрещната стена беше странна, покрита с черно стъкло. Помещението миришеше на стари книги, мастило и кожа.
Като учен, на нея ѝ се искаше да се настани тук и да не излезе.
Разнебитен кожен стол беше поставен под ъгъл до голямото дъбово бюро, отрупано с купища вестници, още книги и кутия със стъклен капак, пълна със значки и медали.
Джордан огледа стаята.
— Слава богу, като никога не виждам нищо, което да изглежда по-старо от Съединените щати.
— Казваш го така, сякаш е добро — сгълча го Ерин.
— Не се заблуждавайте — обади се Рун. — Много злини са извършени в по-нови времена, също както и в далечното минало.
— Няма да ми позволите да се насладя на момента, а?
Джордан пристъпи по-близо до нея, за да направи път на брат Леополд. Ерин отново усети желаната и вдъхваща увереност топлина на тялото му.
— Простете, че е разхвърляно — извини се младият монах и нагласи очилата си. — И че не се запознахме подобаващо. Вие сте сержант Джордан Стоун, нали?
— Точно така. — Джордан протегна ръка.
Брат Леополд я хвана с двете си ръце и я раздруса енергично.
— Wilkommen. Добре дошли в абатство Етал.
— Благодаря. — Джордан искрено се усмихна на монаха.
Брат Леополд отвърна на усмивката. Изражението му беше също толкова ентусиазирано, колкото и здрависването.
След като също се представи, Ерин реши, че монахът прилича много повече на човек, отколкото Рун или Бернар. Вярно, ръката му бе студена като техните, когато я стисна, но въпреки това бе по-дружелюбен от обичайното сковано и официално ръкуване през ръкавици на останалите.
Може би просто бе по-млад от другите, които бяха тук от векове.
Брат Леополд се обърна с драматичен жест към хаоса в кабинета си.
— Колекцията и самият аз сме на ваше разположение, професор Грейнджър. Доколкото разбрах, притежавате някакъв артефакт, за който желаете да научите повече.
–Точно така. — Ерин бръкна под дългата си дреха и извади от джоба на джинсите нацисткия медал. Подаде го на монаха. — Какво можете да ни кажете за това?
Той го взе с пухкавите си пръсти и го заразглежда, като сваляше и слагаше очила. Обърна го няколко пъти и накрая тръгна към бюрото, където постави медала под настолна лупа.
Прочете надписа по ръба на медальона.
— Аненербе. Изобщо не се учудвам да открия тяхна визитка в пясъците на Светите земи. Организацията десетилетия наред е претърсвала гробници, пещери и руини там.
Той чукна символа на гърба.
— Това обаче е интересно. Руната Одал. — Погледна към Ерин. — Къде по-точно намерихте това?
— В мумифицираната ръка на момиче, убито в израелската пустиня. Търсим нещо, артефакт, който може би й е бил отнет от Аненербе.
Монахът повдигна изненадано вежда и ги погледна в очакване на повече обяснения, но когато такива не му бяха предложени, той просто въздъхна и заключи:
— Злото на нацистите беше с голям обхват.
Ерин изпита вина, че не е по-откровена с ентусиазирания монах. Но ѝ бе казано, че брат Леополд не знае нищо за издирването на Кървавото евангелие, а само трябва да им помогне за открития в пустинята медал.
— Мислите ли, че ще успеете да откриете на кого е принадлежал някога? — попита тя. — Ако научим това, може да разберем как да продължим търсенето си.
— Вероятно ще се окаже трудно. Не виждам никакви идентифициращи знаци.
Ерин се помъчи да не оклюма, но как да не се отчае?
Джордан като че ли усети покрусата ѝ, защото стисна рамото ѝ и смени темата. Прочете няколко заглавия на картите, като произнасяше правилно немските имена.