Очите на Рун се стрелкаха, докато оглеждаше картата от горе до долу.
— Онова, което търсим, може да е на което и да е от тези стотици места.
Брат Леополд избута стола си назад и сложи крак върху крак.
— Съжалявам, че не мога да ви предложа по-добър отговор.
Рун трепна. Ерин усети нетърпението му. Белиал издирваха книгата също толкова енергично, колкото и тя, Джордан и Рун. Всяка минута беше от значение.
Джордан почука по една червена стрелка.
— В такъв случай да започнем мръсната работа оттук, народе. Обикаляме местата, отбелязваме ги според степента им на важност и ги проверяваме. Ще работим по мрежа. Ще отнеме време, но пък няма да пропуснем нищо.
Идеята му звучеше логично — ала Ерин имаше чувството, че е погрешна.
Джордан гледаше как Ерин пристъпва към бюрото да вземе медальона под лупата. По намръщеното чело и скования гръб ѝ личеше, че е обезсърчена. На него също не му допадаше идеята да претърсват стотици места, но какъв друг избор имаха?
Когато Ерин се обърна към него, дълбоко в очите ѝ проблесна светлинка. Това обикновено означаваше, че нещата са на път да се променят, невинаги към добро.
Докосна рамото ѝ.
— Ерин, хрумна ли ти нещо?
— Не знам. — Тя потърка с палец руната на гърба на медала.
Рун наклони глава настрани и я загледа с напрегнатост, която зачовърка Джордан — сякаш погледът му можеше да я погълне.
Той застана помежду им.
— Кажи — настоя той. — Може би ще сме в състояние да помогнем.
Кафявите очи на Ерин си останаха отнесени.
— Символите са били от особена важност за Аненербе. Защо на медальона фигурира точно този символ?
Столът на Леополд изскърца.
— Руната Одал означава наследство. Ако е изписана до името на човек или до някой предмет, тя означава собственост.
— Все едно да надпишеш маратонките си — обади се Джордан. Погледна значката със свастиката в центъра на руната. — Значи символът означава, че Аненербе е притежавала нацистите, така ли?
Даваше си сметка, че сигурно се представя като пълен идиот пред учените, но понякога гледната точка на идиота може да се окаже най-полезната.
— По-скоро Аненербе са смятали, че притежават Третия райх — обясни Ерин. — Вярвали са, че са истинските закрилници на арийското наследство.
— Но какво означава това? — попита Рун и се наведе към нея, сякаш се канеше физически да измъкне отговора от Ерин.
Тя се дръпна назад.
— Не съм сигурна, но в края на войната Берлин е бил подложен на бомбардировки. Третият райх се е разпадал. — Говореше бавно, сякаш се мъчеше да си спомни думите на история, която е знаела някога. — Учените от Аненербе би трябвало да знаят, че войната е свършила много преди официалното капитулиране.
Леополд кимна.
— Би трябвало. Но те са мислили във вековна перспектива. За тях настоящето е било бледо и не особено важно. Интересували са се от историята на арийската раса, продължаваща десет хиляди години — и която ще продължава поне още толкова хилядолетия.
— До Четвъртия райх! — със светнали очи каза Ерин. — Тази група е планирана дългосрочно. Искали са да скрият най-важните си предмети до идването на Четвъртия райх.
— Което означава, че би трябвало да ги укрият на място, неизвестно на лидерите на Третия райх — заключи Леополд и се обърна отново към бюрото си. — В такъв случай можем да изключим бункерите, документирани от нацисткото правителство.
Монахът затрака бързо на клавиатурата и половината червени стрелки изчезнаха.
— Това определено помогна — каза Джордан.
— Но въпреки това остават твърде много — изтъкна Ерин и закрачи напред-назад в малкото помещение, опитвайки да се освободи от напрежението и да остане съсредоточена.
Рун не помръдваше, но очите му я следяха непрекъснато.
Ерин посочи към екрана, без да го поглежда.
— Къде биха скрили най-скъпоценните си артефакти, за да са сигурни, че някакви бъдещи арийски учени ще ги открият?
— На Атлантида? — предположи Джордан и завъртя очи. — При русалките?
Тя се плесна по челото.
— Разбира се!
Тримата мъже я погледнаха така, сякаш е полудяла.
— Ерин — меко рече Рун. — Трябва да ти напомня, че нацистите не са знаели къде се намира Атлантида.
Тя отхвърли с пренебрежително махване тази подробност.
— Според легендата Четвъртият райх ще се издигне като Атлантида от морето и ще възвърне първенството на арийската раса. — Тя погледна към Леополд. — Ами ако последните от Аненербе са се опитвали да гарантират това, да принудят пророчеството да се сбъдне?