Рун се размърда до Джордан, сякаш нещо в думите на Ерин го беше смутило.
Тя продължи:
— За да съответства на легендата, може да са скрили най-важните си артефакти близо до вода. Обкръжени от съюзническите войски, последните от Аненербе не са можели да стигнат до морето в края на войната, пък и така или иначе са искали да запазят съкровищата си скрити на родна земя. Затова може да са потърсили следващото най-подходящо място.
— Голям водоем в Германия — тихо промълви Леополд.
— Езеро — уточни Ерин.
Леополд въведе команда и на екрана останаха да светят само десетина червени стрелки, отбелязващи непроучени бункери до езера.
Джордан сви юмрук от възбуда.
Дори Рун беше опасно близко до усмивката.
— Ще извикам сателитни снимки на всяко място — каза Леополд.
След няколко минути големият екран се изпълни с изображения, показващи снимки с дълбочинен радар на всеки предполагаем бункер.
— Mein Gott in Himmel — изруга Леополд, минавайки от вълнение на родния си език.
Всички приближиха екрана. Всички го виждаха.
Очертанията на един от бункерите в долния десен ъгъл бяха точно копие на руната Одал.
И точно този обект не беше просто до езеро.
А се намираше под водата.
Също като Атлантида.
31.
Рун стоеше достатъчно близко до Ерин, за да долови миризмата на простия сапун, който използваше Бернар в апартаментите си в Йерусалим. Дългата ѝ коса остави топла следа във въздуха, когато тя я отметна от лицето си.
Джордан пристъпи помежду им и отново му скри гледката. Рун знаеше, че го прави нарочно. Войникът държеше ръцете си отпуснати отстрани, готов за всичко, в това число и за битка.
Раздразнението пламна в Рун, но той го потисна. Джордан беше прав да налага разстояние между него и младата жена. Ерин Грейнджьр с острия си ум и състрадателно сърце беше наистина много опасна. И Рун трябваше да бъде колкото се може по-далеч от нея.
Насочи вниманието си към брат Леополд и задачата им.
— Тук има ли триада?
— Naturlich. - Броеницата на монаха изтрака в бюрото, докато той ставаше. — Надя, Емануел и Кристиан са тук. Да ги извикам ли?
— Само Надя и Емануел — каза Рун. — Аз ще съм третият.
— Какво е триада? — попита Джордан, който подслушваше разговора.
— Воините сангвинисти често работят на групи по трима — обясни Леополд и вдигна слушалката на черен телефон. — Свещено число.
„И идеална бойна единица" — мислено добави Рун.
— Ще отида с двама други до онзи бункер и ще го претърся — съобщи на глас той.
Ерин скръсти ръце на гърдите си.
— Аз също идвам.
— Работим заедно — добави Джордан. — Нали така каза кардиналът?
Рун се изпъна.
— Вашата задача беше да ми помогнете в търсенето, което и направихте. Ако постигнем успех, ще се върнем тук с артефакта.
Джордан се усмихна скептично.
— Доколкото си спомням, кардиналът каза, че ние сме триото. Жена, воин и рицар. С две ръце съм за подкрепление, но не и за заместници.
Брат Леополд набра четири цифри и заговори в слушалката, но не сваляше поглед от войника. Беше чул думите му, знаеше какво означават те и вече разбираше какво търсят гостите му.
— Рун — заговори Ерин. — Ако... артефактът е в онзи бункер, моята помощ те отведе до него и може би ще се нуждаеш от мен и когато влезеш вътре.
— Оцелявал съм векове наред без вашата помощ, доктор Грейнджър.
Тя не отстъпи.
— Ако кардиналът е прав за пророчеството, сега не е време за гордост. Отнася се за всички ни.
Рун примигна. Тя прямо беше назовала най-големия му недостатък.
Гордостта.
Именно този недостатък навремето беше причинил падението му. И той нямаше да позволи това да се случи отново. Права беше. Като едното нищо можеше да му потрябва помощта й и не биваше да бъде прекалено горд и да я откаже.
— Всички трябва да направим онова, за което сме призовани — продължи Ерин, повтаряйки като ехо думите, които му бе казал кардиналът.
„Всеки от нас трябва смирено да се подчини на съдбата си.“
— Книгата изисква най-доброто от нас и нищо по-малко — добави тя.
Рун сведе очи. Ако пророчеството беше започнало да се сбъдва, тримата заедно трябваше да намерят книгата. Колкото и да му се искаше, не можеше да остави Ерин тук.
Дори и заради собствената ѝ безопасност.
Или заради неговата.
На големия компютърен екран имаше нова карта — модерна пътна карта на планинския район Гармиш-Партенкирхен. Тайният бункер се намираше на около шейсет и пет километра оттук. Ерин проследи на светещия монитор тънката бяла линия, която минаваше между тъмнозелени хълмове и свършваше при малко алпийско езеро.