— Това път ли е? — попита тя.
— Стар черен път — обясни брат Леополд. — Колата, с която пристигнахте, не може да мине по него. Но...
Зад тях вратата на кабинета се отвори.
Рун рязко се завъртя, готов за действие.
Ерин също се обърна. Дали другите бяха прави да бъдат нащрек дори тук, където тя самата се чувстваше в безопасност? Внезапно усети колко е неспособна да се справи с грозящите ги заплахи.
Две фигури в черно влязоха в стаята като леден вятър — бързи, неуморни и студени. Едва когато спряха да се движат, Ерин ги разпозна като сангвинисти.
Изненада се. когато откри, че първата фигура е на жена в шита кожена броня, подобна на тази на Рун — с това изключение, че носеше тънък сребърен колан, като че ли направен от халки. Лъскавата ѝ черна коса бе сплетена на плитка и прибрана на кок. Суровото ѝ лице бе по-тъмно от това на Рун и също толкова непроницаемо. Облечената ѝ в ръкавица ръка се отпусна на дръжката на нож, закрепен за бедрото ѝ.
Погледът ѝ моментално обхвана помещението, след което тя едва-едва кимна на Ерин и Джордан.
— Аз съм Надя.
Другият, който бе мъж, стоеше две крачки зад нея.
— А аз съм Емануел — представи се той с испански акцент.
Носеше разкопчано черно расо, което разкриваше кожена броня и скрити сребристи оръжия. Русата му коса падаше свободно по раменете му, твърде дълга за свещеник. По изсечената му скула се спускаше розов белег.
Рун заговори бързо с тях на латински. Ерин слушаше, без да показва, че разбира. Както обикновено, Джордан остана нащрек с ръка върху приклада на картечния пистолет. Личеше си, че няма доверие на никого.
Ерин се престори, че разглежда картата на екрана, като в същото време продължаваше да подслушва.
Рун бързо разказа всичко на груб латински — за пророчеството, за Ерин и Джордан, за книгата, която търсеха, и за врага, срещу когото бяха изправени. Когато спомена думата „Белиал“, Надя и Емануел се напрегнаха.
След като приключи, Рун се обърна към Леополд.
— Подготвихте ли онова, за което помолих?
Леополд кимна.
— Три мотоциклета. Вече са заредени и ви очакват.
Ерин отново се озърна към картата и тънката бяла нишка, която се виеше през планината. Май нямаше да изминат този тежък път с кола или джип.
— Готови ли сте? — попита Рун, поглеждайки Ерин и Джордан.
Ерин само кимна, но дори този жест беше фалшив. Изобщо не ѝ се искаше да напуска познатата територия на прашни книги, кожени столове и студената сигурност на компютърния екран. Само че беше поела ангажимент.
Докато Леополд ги водеше нагоре по стълбите, Джордан изостана с нея, докосна китката ѝ и задържа ръката си там.
Наведе се към ухото ѝ и дъхът му погали бузата ѝ.
— Трябва ли да знам нещо за онова, което си казаха преди малко?
Естествено, играта ѝ не го беше заблудила. Беше се досетил, че подслушва. Тя се помъчи да отговори на въпроса му, но умът ѝ беше твърде зает да регистрира близостта му — и как част от нея копнееше и последният сантиметър между тях да се стопи.
Наложи се да повтори наум въпроса му, преди да отговори.
— Нищо съществено. Просто ги запозна със ситуацията.
— Дръж ме в течение — прошепна той.
Тя се взря в очите му, после сведе поглед надолу към устните и си спомни докосването им в Йерусалим.
— Доктор Грейнджьр? — повика Рун от горния край на стълбите. — Сержант Стоун?
Джордан ѝ направи знак да мине пред него.
— Дългът зове.
Доста задъхана — и не само от изкачването, — Ерин забърза към сангвинистите.
Навън нощта бе станала много по-хладна, мъглата също се беше сгъстила. Едва успя да различи очертанията на мерцедеса, с който бяха пристигнали.
Когато заобиколиха колата, Джордан подсвирна с възхищение.
Три черни мотоциклета с червени ауспуси бяха паркирани на сухата трева пред тях. На Ерин не ѝ изглеждаха нещо особено, но Джордан определено бе силно впечатлен.
— „Дукати Стрийтфайтър“ — радостно обясни той. — С магнезиева рамка и като че ли с въглероден заглушител на ауспуха. Чудна работа. Явно не е зле да си папа.
Ерин я мъчеше по-практичен проблем, след като сравни броя на пътниците и броя на превозните средства.
— Кой с кого ще пътува?
Надя пусна тънка усмивка, която почти я превърна в човешко същество.
— За равномерно разпределение на тежестта ще взема сержант Стоун.