Ерин се поколеба. Все още не разбираше напълно ролята на жената сангвинист. Ако Рун е свещеник, дали Надя беше нещо като монахиня, положила същата клетва към църквата? Каквото и да бе положението, погледът, който хвърли на Джордан, беше всичко друго, но не и непорочен.
Джордан явно имаше нещо наум по въпроса и отиде при единия мотор.
— Мога да карам. — По вълнението в гласа му си личеше, че страшно му се иска да яхне машината. — И предпочитам двамата с Ерин да сме заедно.
— Само ще ни забавите — възрази Надя и тъмните ѝ очи проблеснаха развеселено.
Ерин настръхна, но след като бе видяла шофирането на Рун, се бе убедила, че нейните рефлекси или тези на Джордан не могат да се сравняват с рефлексите на сангвинистите.
Джордан май също го разбра, защото въздъхна тежко и отсечено кимна.
Емануел пристъпи и категорично яхна единия мотор, без да каже нито дума. Джордан последва Надя към другия.
— Ще пътувате с мен, доктор Грейнджър — каза Рун и посочи третия мотор.
— Не знам дали...
Без да слуша възраженията ѝ, Рун отиде до мотора и го яхна, развявайки дългото си палто. Обърна се и потупа кожената седалка зад себе си.
— Мисля, че вие казахте „книгата изисква най-доброто от нас“. Това бяха ваши думи, нали?
— Да — призна въпреки желанието си тя и се качи зад него. — Не трябва ли да носим каски?
Надя се разсмя и мотоциклетът ѝ оживя с рев.
Рун се напрегна, когато ръцете на Ерин обвиха кръста му. Дори през кожата усещаше топлината на крайниците ѝ. За момент трябваше да се пребори с желанието да я изблъска с лакът или да я придърпа по-близо до себе си.
Вместо това насочи вниманието си към практичните изисквания на ситуацията.
— Возили ли сте се преди на мотор? — попита, без да откъсва поглед от обвитата в мъгла гора.
— Само веднъж, преди доста време — отвърна тя.
Усещаше с гърба си как сърцето ѝ препуска. Беше по-уплашена, отколкото издаваше гласът ѝ.
— Ще ви пазя — обеща той с надеждата това наистина да се окаже вярно.
Тя кимна зад него, но сърцето ѝ не се успокои.
Джордан вдигна палец, когато Надя даде газ и двигателят ѝ изрева приглушено. Емануел просто запали и полетя напред, без да ги чака.
Надя го последва.
Докато Рун потегляше по-внимателно, ръцете на Ерин се стегнаха на кръста му. Тялото ѝ се плъзна напред и се залепи за неговото. Животинската ѝ топлина потече в гърба му и той едва се сдържа да не притисне тяло в нейното.
Не биваше да позволява нисшите инстинкти да го контролират. Беше свещеник и с Божията помощ щеше да изпълни мисията си. Промърмори кратка молитва и се съсредоточи върху бързо отдалечаващия се стоп на Надя.
Подкара по-бързо — и още по-бързо.
Черните дървета прелитаха от двете му страни. Синият лъч на фара му пронизваше гъстото покривало на мъглата. Не откъсваше поглед от неравния път. Едно погрешно движение и щяха да се разбият.
Пред него Надя и Емануел увеличиха скоростта още повече. Рун не изостана.
Ерин скри лице между лопатките му. Дишането ѝ стана бързо и плитко, сърцето ѝ запърха като на заек.
Все още не беше изпаднала в паника, но малко ѝ оставаше.
Въпреки молитвите и обещанията, тялото му се забърза в отговор на страха ѝ.
Джордан се наведе ниско на завоя. Околните дървета се бяха слели в дълга черна стена с тъмнозелена горна част. Вятърът жилеше очите му. Палтото се развяваше зад него.
Надя даде още газ на следващия прав участък, един от малкото по лъкатушещия черен път. Джордан бързо надникна над рамото ѝ към уредите — движеха се с 254 километра в час.
Все едно летяха.
По-скоро почувства, отколкото чу смеха на Надя, когато тя даде още газ.
Неспособен да се спре, Джордан отвърна на ентусиазма ѝ и се разсмя с нея, жизнерадостен и свободен за първи път от Масада насам.
Надя наклони мотора за нов завой. Лявото му коляно се носеше на милиметри от земята, лицето му бе само на стъпка от камъните под тях. Едно погрешно движение на някого от двамата и с тях щеше да е свършено.
Част от него мразеше, че е оставен на милостта ѝ.
Че е просто зрител на сръчността ѝ.
Въпреки това се усмихна на вятъра, долепи се до студеното ѝ твърдо тяло и просто се остави на возенето.
32.
Когато мотоциклетът най-сетне намали скоростта си, Ерин рискува да отвори очи. През по-голямата част от пътуването се бе возила слепешком, скрита зад широкия гръб на Рун, но въпреки това бе здравата раздрусана и продухана от вятъра.