Войникът плуваше бързо и с пестеливи движения. Можеше да стигне дъното за секунди, но се забави, за да държи под око Ерин.
Тя пък беше ужасен плувец. Движенията ѝ бяха резки от паниката, сърцето ѝ препускаше. Въпреки това Рун изпита уважение към нея заради куража ѝ. Съмняваше се, че тя щеше успее да стигне дъното без тежкото кожено палто, което да я влече надолу.
След като Ерин се приближи достатъчно, Рун се пресегна, хвана ръката ѝ и я издърпа през арката в малкото наводнено преддверие. Миг по-късно Надя и Джордан се присъединиха към тях.
Двамата заедно задърпаха външния люк.
Металът легна на мястото си с глух тътен. Чу се бързо дрънчене, докато Надя и Джордан залостваха люка. Фенерчето на Рун освети бетонните стени около тях — и уплашеното лице на Ерин.
Безпокоеше се, че сърцето ѝ може да се пръсне — ударите му следваха плътно един след друг, без никаква пауза помежду им. Трябваше да я извади от водата преди да е изпадне в паника и да се удави. Ако бункерът от другата страна на втория люк беше наводнен, щеше да се наложи сам да я вади на повърхността.
В другия край на малкото помещение Емануел се бореше със стоманените резета на вътрешния люк. Когато махна последното, вратата рязко се отвори сама, изблъскана от високото налягане. Водата ги повлече неудържимо със себе си и ги изплю в сухия нацистки бункер.
33.
Ерин се изправи несигурно, мокра до кости. Зъбите ѝ вече започваха да тракат.
Всички останали бяха на крака с извадени оръжия и осветяваха с фенерчета бетонния тунел пред тях. Ерин постави ръка върху студената дръжка на пистолета си и извади херметичното фенерче от подгизналия джоб на дългото си кожено палто.
Сърцето ѝ още биеше в гърлото. Погледна назад към херметичния люк. Не искаше да ѝ се налага да повтаря това отново. Надяваше се да има някакъв скрит сухоземен изход от бункера.
Включи фенерчето и насочи лъча към пода, където каналите вече поемаха водата, изляла се вътре заедно с новопристигналите. После освети тунела. Заоблените му стени се издигаха на около четири и половина метра от пода и беше достатъчно широк, за да мине танк през него, без да одраска бетона отстрани.
Представи си слабите като скелети работници от концлагерите, които бяха работили тук в почти пълен мрак, само за да бъдат избити след завършването на бункера, запазвайки с кръвта си тайните му.
Вдъхна въздуха — миришеше на влага, но не и на застояло. Огледа тавана. Като че ли някаква пасивна вентилационна система все още работеше.
Ерин отиде при другите. Според сателитната карта би трябвало да се намират в десния крак на руната Одал. Но накъде да продължат оттук?
— И сега какво? — попита Джордан, забелязал загрижеността ѝ. — Просто ще обикаляме и ще търсим ли?
Триадата сангвинисти образува мълчалив щит във формата на клин на няколко крачки пред тях. Емануел беше най-отпред, надянал мокрото си расо върху кожената броня. Надя и Рун бяха от двете му страни. И тримата несъмнено напрягаха сетивата си, за да се ориентират и да преценят нивото на заплаха.
Ерин пристъпи по-близо до Джордан в защитаваното от тях пространство.
Знаеше своята роля като учен, или така наречената Жена на познанието.
— Мисля, че най-силното от символична гледна точка място за пазенето на свещен предмет би трябвало да е на пресечна точка. Например там, където този крак се среща с долната част на ромба. Или може би в горната част на ромба.
— Съгласна — обади се Надя и даде знак на Емануел да тръгне напред.
Тя и Рун тръгнаха едновременно зад него, сякаш тримата бяха свързани с невидими жици.
— Върви пред мен, Ерин — рече Джордан. — Аз ще поема тила.
Ерин не възрази. Като никога нямаше нищо против да спазва военен протокол.
Групата тръгна по тунела — твърде бързо за вкуса на Ерин, но вероятно твърде бавно от гледна точка на триадата. Докато сангвинистите спазваха съвършено формацията си, тя ту избързваше, ту изоставаше от тях.
Емануел спря при първата врата, до която стигнаха — невзрачен сив метален люк в стената на тунела. Опита дръжката. Беше заключено, но това изобщо не смути стоика испанец. Той сви пръсти и с рязко дърпане изтръгна дръжката от вратата, след което я хвърли настрани и тя издрънча по пода.