Нямаха такъв късмет.
После светлината бе погълната от мрак, който потече по тунелите от всички страни. Няколко крилати сенки се откъснаха от масата и се понесоха напред. Прелетяха високо над главите на сангвинистите, сякаш не проявяваха никакъв интерес към същества без биещи сърца.
Среброто проблесна във въздуха, разсичайки криле и тела.
Заваля черна кръв.
Мъхнати тела падаха и се гърчеха с писъци.
Едно създание успя да премине през сребърната бариера покрай умиращите си събратя. Ослепено от светлината, то се блъсна в стената зад тях и тупна на пода, но незабавно се обърна. Може и да не виждаше, но все още можеше да чува.
Изсъска към Джордан, който отново скри Ерин зад себе си.
Беше с големината на голяма котка, с размах на крилете цели два метра. Съществото нападна, като се движеше на задните си крака и се опираше на крилете. Очите му светеха в червено, подобните на карфици зъби проблясваха в лъча на фенера. Пронизигелен писък се изтръгна от челюстите му, когато се хвърли към него.
Джордан замахна с ножа си и преряза гърлото на създанието. Кръвта бликна от раната, но въпреки това тялото го блъсна и го принуди да отстъпи крачка назад. Джордан почти беше обезглавил ужасната твар с удара си. Въпреки това кожените криле се опитаха да го обгърнат. Нокти задраскаха към него, но дебелата кожа на палтото го предпази.
Най-сетне смъртта надделя и създанието рухна на пода.
Джордан се обърна и видя адската крилата маса да се носи към тях на тъмен прилив от три посоки, който се разбиваше в триадата отпред. Всеки сангвинист беше обърнат към различен тунел.
Ерин стоеше в центъра, лицето ѝ се бе превърнало в маска на ужас.
Джордан застана до нея, готов да я защитава самоотвержено като триото.
Прилепите се носеха над тях в тъмна маса от криле, нокти и светещи очи. Като че ли спряха за момент, може би надушили кръвта на събратята си и чули предсмъртните им писъци.
От пронизителните звуци, които издаваха, Джордан го заболяха зъбите.
Опита се да се съсредоточи върху едно-единствено създание, но те се стрелкаха твърде бързо напред-назад.
Ерин насочи фенера си нагоре. Прилепите се разлетяха от лъча като ужилени — и може би светлината наистина ги жилеше.
— Vespertilionidae — ахна тя, сякаш думата беше някакво заклинание. — Гладконоси прилепи. Само че тези са десет пъти по-големи от обикновените.
— Откъде...
— Работя много в пещери — обясни тя.
Лъчът на фенера ѝ скачаше насам-натам. Всеки път, когато осветяваше очите на някой прилеп, създанието се дърпаше назад.
— Никога не са толкова агресивни.
Джордан насочи картечния си пистолет нагоре. Лъчът на оръжието също пръсна нападателите.
— Защото работиш сред нормални прилепи, а не с такива гадости.
— Прегрупират се все по-бързо. — Ерин говореше като изследовател, но гласът ѝ бе станал цяла октава по-висок от нормалното. — Започват да свикват със светлината.
— Нека дойдат. — Надя беше свалила сребърния си колан и го държеше в ръка. Докосна всяка брънка като мънисто от броеница. — Писна ми да ги чакам.
— Търпение — рече Рун. — Да тръгнем напред и да намерим врата и място, където да се скрием. Може да не ни нападнат.
— Ако можете, потърсете врата от дясната страна на коридора. Нещо, което да води към центъра на ромба.
Джордан ѝ се възхити. Дори заобиколена от черен облак пищяща смърт, тя нито за миг не се отклоняваше от целта. Още мислеше за съкровището, скрито в бункера.
Емануел направи крачка напред с вдигната ръка. В юмрука му проблясваше кинжал.
Надя пристъпи до него с балансирана стъпка, грациозна като балерина.
Петимата заедно бавно тръгнаха по тунела, без да изпускат от поглед гъмжилото прилепи над тях.
Джордан копнееше да стреля, но се тревожеше от рикошетите, както и да не би да провокира създанията. Помнеше предупреждението на Надя, че куршумите няма да ги убият. Най-добрият им шанс беше да стигнат...
Без нито звук прилепите атакуваха.
Отново подминаха сангвинистите и се насочиха право към двойката в центъра на триадата.
Летяха право към лицето на Ерин.
И на Джордан.
Надя завъртя колана си над главите им. Джордан едва сега се досети, че това е нещо като бич от сребърна верига. Въртеше оръжието със свръхестествена сила и скорост, подобно на кухненски робот. Прилепите, озовали се твърде близо, бяха разкъсани на парчета.
Научило урока, множеството се оттегли.
Бичът на Надя улучи един закъснял прилеп по сивия му гръб и запрати създанието в бетонната стена.