— Аз провеждам разследване. Не съм търговец, дошъл да досажда на херцогинята. — Инспекторът отвори вратата на каретата. — Сега, ако ме извините, отивам да безпокоя други заподозрени.
Когато вратата се затвори, Барат пристъпи напред и хвана перваза.
— Генералите от Крилете на Адом не са нещо, с което човек може да се занася, инспекторе. Не насилвайте дадените ви правомощия.
С върха на бастуна си Адамат избута пръстите му от прозореца на каретата.
— А вие не злоупотребявайте с търпението ми, млади човече. Оправял съм се с много по-лоши от вас.
Инспекторът потропа двукратно по тавана на купето и каретата потегли. Рано или късно щеше да му се наложи да се разправя с този хлапак.
— Бо каза, че си ме обгърнала със защита.
Ка-поел хвърли бърз и неразгадаем поглед към изравнилия се с нея Таниел. От началото на слизането тя го отбягваше, като или избързваше, или изоставаше. Разбира се, можеше да е съвпадение, че тя винаги се оказваше увита, когато Таниел се приближеше до нея. Но той не смяташе така. Девойката го отбягваше, защото усещаше, че той ще задава въпроси.
Тя отново го погледна бегло. Двамата продължиха да напредват един до друг. Заради снегоходките всяка крачка бе трудна, но поне им бе спестено усилието да газят сред снега.
— Благодаря ти.
Ка-поел го погледна изненадано. Той сдържа усмивката си.
— Той казва, че си много могъща — продължи Таниел.
Тя поспря за момент и се обърна към него.
— Но не разбирам какво съм направил, за да заслужа защитата ти.
Ка-поел повдигна непокритата си ръка и го докосна по лицето.
В ума му изникна образът на девойката в кална колиба, гола и трепереща, обляна в сълзи. Похитителите ѝ я бяха ослепили временно с някаква билка, за да не ѝ позволят да избяга, и при влизането на Таниел тя се бе нахвърлила, размахваща заострена пръчка. Тя бе разпознала гласа му и се бе успокоила. Той си спомни разрези по стомаха и бедрата ѝ и кръвта по лицето ѝ.
Сепнатият Таниел трябваше да спре, за да не залитне. Ка-поел ли бе извикала този образ? Но споменът беше от негова перспектива. Как можеше тя…
Той поклати глава. Отдавна беше престанал да се опитва да отгатва способностите ѝ.
Един завой на пътеката ги изведе на склона. Бо вървеше няколко крачки пред тях; когато той рязко си пое дъх, Таниел притича до него.
От това място изглеждаше, че целият свят се разгръща пред тях. Недалеч Рамензид се издигаше между Кез и Адро, като тапа в средата на долина. Под нея, съвсем дребни от тази височина, Таниел видя войници.
Те изпълваха кезианската гранична територия — море от палатки и виещи се мравчени пълчища, изникващи от вътрешността на съседната държава.
— Армия — промълви Бо.
— Цялата кезианска армия. — Таниел вдъхна барут.
Гаврил изсумтя:
— Или почти цялата.
— Те пък откъде изникнаха? — рече барутният маг. — Ние сме тук от… шест дена?
— Седем — уточни Гаврил.
— Тях ги нямаше, когато тръгвахме — рече Таниел.
Планинецът сви рамене.
— Аз бях прекалено пиян, за да зная.
— Нямаше ги — уверено повтори капитанът. — Войната беше обявена… — Той пресметна мислено. — Беше обявена преди по-малко от три седмици. Как е възможно да са събрали цялата си армия? И защо тук, след като Суркови проход е много по-лесна цел?
Всички се обърнаха към Бо.
— Жулин — процеди Привилегированият.
— Не — рече Таниел. — Не е възможно тя да е знаела за това. Тя беше с мен в продължение на пет седмици.
— Армията не е нейна — каза Борбадор. — Но съм готов да се обзаложа, че тя ще я използва.
— Как?
— Нейните планове са многопластови. — Бо сведе поглед. — Веднъж тя се издаде, че е позната сред кезианския кралски двор.
— Излиза, че няма да намерим тялото ѝ?
Бо поклати глава.
— И без това тя падна откъм Кез.
— Тогава какво ще правим? — продължи барутният маг.
Гаврил въздъхна.
— Ще се присъединим към планинската стража. Ще сторим онова, което тя е вършила в продължение на хиляда години. — Той раздвижи рамене. — Ще защитаваме адранската граница.
В крепостта те стигнаха в късния следобед. Малка група мъже и жени изчакваше край североизточната порта. Отвъд тях три жени тичаха към приближаващите се. Таниел лесно можеше да отгатне причината за бързането им.
Привилегированите привличаха противоположния пол, главно заради властта и държанието си. Беше всеизвестно, че допирът Отвъд усилва нагона, така че малцина Привилегировани, особено мъжете, бяха без собствен харем. Бо не правеше изключение.