С грубо махване Борбадор отпрати трите си поклоннички с все въпросите им и последва Фесник и още един граничар на име Морисей. Ка-поел също изчезна и Таниел остана с Гаврил.
— Искам да огледам армията по-добре — рече Гаврил.
Таниел го последва из крепостта. Той също възнамеряваше да огледа, за да изпрати пълен доклад на Тамас.
Навсякъде гъмжеше от хора. Таниел не бе очаквал, че в крепостта живеят толкова хора — може би от Адопещ неотдавна бяха изпратени подкрепления? Наоколо притичваха граничари, понесли пушки и мускети. Всички бързаха, но никой не правеше нищо. Не беше нужно, защото всички приготовления отдавна бяха извършени. Те просто изчакваха атаката.
Южната стена на крепостта представляваше древен бастион, проектиран предвид контурите на планината. Самият град можеше да бъде обстрелван, но стената щеше да остане почти незасегната. На върха ѝ бяха фиксирани оръдия — толкова нагъсто, колкото бе възможно. Многобройните дула ѝ придаваха настръхнал вид.
Таниел и Гаврил се отправиха към върха на бастиона. От това място се виждаше целият склон под тях.
Барутният маг не можеше да се отърси от впечатлението, че опитът на кезианските войници е самоубийство. Цели километри от пътя попадаха под обхвата на оръдеен и пушечен огън, а в същото време този път беше единственият начин за достигането на крепостта. Освен ако не искаха да пълзят по стръмнините, отново под обстрел.
Таниел повдигна палец, опитвайки се да прецени разстоянието.
— По средата на склона има град — каза Гаврил. — Мопенхага. Там са разположили предния си лагер.
— На какво разстояние от нас?
— По права линия — пет километра. Непосредствено извън обсега на оръдията.
— Не и извън моя обсег. — В началото на битката той щеше да пръсне няколко глави и да принуди врага да премести лагера си.
Въпреки това Гаврил се въсеше.
— Идиоти. — Той сграбчи един млад граничар за рамото и посочи надолу. — Кой е допуснал да се доближат толкова? Та те са в обсега на мускетен изстрел. Почти край редутите ни.
Момчето сви рамене.
— Никой не даде заповед за стрелба. Когато изникнаха, изпратихме вестоносец до Адопещ, но още не сме получили нареждания.
Таниел се взря в мястото, където Гаврил сочеше. Там той различи тънка ивица войници с пясъчножълти униформи със зелени ивици. Кезианска пехота. Те носеха дървен материал и инструменти и почти достигаха редутите. Адранските войници просто ги наблюдаваха.
Гаврил изруга. Той се затича към портата и изскочи на пътя. Таниел грабна пушката си и резервен барутен рог, преди да го последва.
Редутите представляваха поредица от шест форта, разположени по краищата на лъкатушещия път през планината. Всеки от тях разполагаше с едно фиксирано оръдие и достатъчно граничари, които да го обслужват. Личеше, че снегът е бил почистен неотдавна. Надали в близките сто години те бяха използвани.
Таниел и Гаврил се спуснаха до последното убежище.
— Кой отговаря за този форт? — попита пристъпилият Гаврил.
Един ефрейтор повдигна ръка. Той носеше синята униформа на редовната армия, очевидно изпратен от столицата.
— Аз. Ти кой си?
— Граничар — отвърна Гаврил. — Защо позволявате на сапьорите им да поставят оръдия и — той погледна надолу — да прокарват тунели?
Таниел се навъси. Защо пък да прокарват тунели? Враговете се намираха прекалено далеч, за да подкопаят крепостта, а редутите можеха да бъдат превзети с обикновен щурм.
— Няма защо да те слушам — прекъсна го ефрейторът. — Може да не съм от стражата, но пак съм по-горен от теб… какъвто и да си.
Самият Таниел също не знаеше чина на Гаврил — планинската стража си имаше своя система. Във всеки случай той посочи към барутния си символ.
— А пък аз съм по-горен от теб. Изслушай го.
Ефрейторът продължаваше да се въси към Гаврил, макар че последният бе две глави по-висок от него и двойно по-тежък.
— И какво да правим? — рече той.
Таниел чу как едрият планинец скърца със зъби.
— Пушката ти заредена ли е?
Барутният маг му подаде оръжието. Гаврил го провери, подсвирвайки възхитено.
— Ето това — обърна се той към ефрейтора.
Граничарят се облегна на стената и стреля. Един сапьор на няма и петдесет метра от тях рухна на земята. Другарите му побягнаха назад.
Гаврил подаде пушката обратно на Таниел.
— Войната вече е започнала. Не спирайте да дупчите негодниците, иначе те ще доведат Привилегировани, които ще ви смажат.