Ефрейторът погледна към Таниел, очаквайки потвърждение на чутите думи.
— Сторете го — каза барутният маг.
Двамата с Гаврил се отправиха обратно към крепостта. Зад тях започна да пропуква нестроен мускетен огън, последван от виковете на кезианските войници.
— Какво пречи на Привилегированите просто да смажат фортовете? — попита Таниел.
Зад тях прогърмя оръдие.
— Стреляйте! — изкрещя Гаврил към следващото укрепление. — По всичко, което влезе в обхват. — И се обърна към Таниел. — Целият склон е защитен с магия. Всеки каменен блок от фортовете и главната крепост е бил обвит в защита.
— Но това е било преди стотици години — каза Таниел и неспокойно погледна назад. Той не се съмняваше, че много скоро тук ще изникне кезианската кралска кабала. Колко ли дълго Бо щеше да смогва да ги удържа? Надали за дълго. Той беше сам.
— Тогава магията е била по-силна — възрази планинецът. — Казват, че подир откриването на барута силата на Привилегированите започнала да отслабва. Тогавашните защити издържат векове. Сега рядко ще намериш защита, която ще надживее сътворилия я Привилегирован.
Гаврил знаеше много неща за магията. За момент Таниел го погледна. Този човек по нищо не приличаше на пияницата, който ги беше повел преди седмица.
На стената ги чакаха Морисей, Бо и Фесник.
— Виждам, че сте започнали обстрела — рече Борбадор. Той придържаше кърпа пред лицето си.
Таниел подуши въздуха. Облаците барутен дим вече се носеха към тях. А тепърва щеше да става по-лошо. Оръдията на бастиона все още не се бяха обадили.
— Някой трябваше да го стори — рече Гаврил. Гърмежите бяха привлекли граничари, които наблюдаваха как сапьорите се оттеглят надолу по склона. — Ей, вие — обърна се той към стоящите наблизо. — Я запалете оръдията. Да подкрепим другарите, гюлета не липсват. Сапьорите да вървят да си ровичкат у дома.
Бо и Морисей се спогледаха.
— Ти ли поемаш командването? — попита Морисей.
— Бога ми, не — отвърна Гаврил. — Просто подготвям хората, докато се появи Яро. Той къде е?
Морисей поклати глава.
— Зле е. По-зле, отколкото очаквахме. Почти не може да помръдне. Лекарят каза, че има вероятност да не доживее до сутринта.
Моментната тъга върху лицето на Гаврил изчезна зад каменна решителност.
— Тъй да бъде. — Той рязко се извъртя и се отдалечи, размахващ месести лапи. — Вие там, носете още гюлета. И барут!
Яро сигурно беше началникът на крепостта. Това означаваше…
— Искаш да кажеш, че той е заместник-командир?
— Той беше командир на крепостта, преди да започне да пие — отвърна Бо. Морисей бе последвал Гаврил, а Фесник бе отишъл да вземе оръжие.
— Знам, че е добър водач, но… той?
— Да, той. — Борбадор поклати глава — Той… Не е моя работа да ти казвам. Но мога да ти кажа, че нямаш основания да се притесняваш. Гаврил е наш човек. — Той се извърна към склона. — Виждам, че гостите се канят да отвърнат на удара.
Една вражеска рота напускаше Мопенхага. Втора рота заемаше позиция след тях, а също и трета. Изглежда нападателите щяха да опитат да решат нещата още в началото. Едва по смрачаване щяха да са се приближили в обсег. Но войната бе започнала.
— Следващият!
Нила пристъпи напред. Тя се намираше пред Благородническата палата, пред главната квартира на адранската армия. Някъде зад нея се намираше мястото на гилотините, обезглавили голяма част от аристокрацията. Самите гилотини бяха изчезнали, но кървавите петна още стояха.
Слънцето също се намираше зад нея и нагряваше раменете ѝ, а вятърът си играеше с кестенявите ѝ къдрици. Тя приглади коси. В новата си дреха Нила изглеждаше стократно по-заможна от останалите чакащи безработни.
Мъжът зад масата също не пропусна да забележи това.
— Вие не приличате на човек, който се нуждае от работа — отбеляза той. Носеше синя адранска униформа със символа на квартирмайстер под три ивици.
— Аз съм перачка — отвърна Нила. — И собствените си дрехи поддържам идеални.
— Перачка… Дол, Воините на труда имат ли нужда от перачка?
Мъжът от съседната маса се обърна към Нила.
— Не — отвърна той. — Началството казва, че си имаме достатъчно.
Нила отпусна ръце върху полата си.
— Чух, че армията набирала перачки.
— Госпожице, момиче като вас няма работа в армията. — Квартирмайстерът се облегна назад. — Не е добра идея.
— Чух, че плащали добре. Давали ти собствена палатка. Бих могла да изкарам десет пъти повече от един войник.