Адамат махна с ръка.
— Неуспешното ми начинание ли загатваш? Не се притеснявай за това. Още от самото начало то не беше сигурно, аз просто не извадих късмет. Не е като да няма какво да виня: цената на хартията, решителната конкуренция…
— Или експлодиращите машини.
— Да, или това — каза инспекторът. — Аз все още имам семейството си и приятелите, така че съм богат човек.
— Какво прави Фая? — попита Рикар.
— Добре е. За момента е в провинцията, докато нещата се поуспокоят. Мислех си да я посъветвам да не се връща преди края на войната.
Рикар кимна.
— Войната е същинска яма.
Младеж с кльощави ръце и стари дрехи влезе в кабинета; той носеше бутилка вино и две кристални чаши.
— Нали ти казах да донесеш две бутилки! — викна Рикар.
Младият мъж не трепна.
— Само една беше останала. — Той шумно остави тепсията върху бюрото и се оттегли, отбягвайки замахналия към него юмрук.
— Просто е невъзможно да намериш добри служители — оплака се Рикар, загледан в поклащащата се бутилка.
— Така е.
Домакинът наля. Чашите не бяха мити, но за сметка на това виното бе охладено. Двамата изпиха по две чаши, преди да възобновят разговора си.
— Досещаш се защо съм дошъл — каза Адамат.
— Да. Слушам те. Няма да се обидя от въпросите ти. Все пак аз не съм от онези контета.
Това действително щеше да представлява облекчение.
— Имаш ли някакво основание да желаеш смъртта на фелдмаршал Тамас? — поде инспекторът.
Рикар се почеса по брадата.
— Може да се каже. В последно време той е започнал да ръмжи, че би било добре да смалим съюза. Били сме натрупвали прекалено много влияние, и то прекалено бързо. — Той разпери ръце. — Ако той реши да постави ограничения за максималната ни членска база или да ни обложи с високи данъци, това би представлявало голям проблем за нас.
— Достатъчно голям, за да го убиете?
— Разбира се. Но човек трябва да преценява ползите от всеки риск. Тамас проявява търпимост към профсъюзите, дори ги поддържа, макар да са били забранени за повече от хилядолетие. Мануч ми позволи да основа Воините на труда единствено заради данъците, които възнамеряваше да изцеди от нас. От своя страна ние успяхме да избегнем достатъчно от тях, за да остане съществуването ни ползотворно.
— Щом съществуването ви е било ползотворно под кралска власт, защо подкрепихте преврата?
— Неколцина от придворните счетоводители бяха започнали да преглеждат сметките ни особено внимателно. Те осъзнаваха, че не получават от нас данъците, които бяха планирали, и съветваха краля да се отърве от нас. Благородниците ни ненавиждаха. Те не обичат да плащат повече на работниците, дори и ако това означава по-висока продукция. И друго — дори и ако самият Мануч не ни беше разпуснал, споразумението, което той възнамеряваше да подпише, щеше да ни постави под юрисдикцията на Кез. В това положение аз и останалите синдикални лидери щяхме да се озовем зад решетките: в най-добрия случай. А съюзът щеше да бъде разпуснат.
— Ти спомена рискове от убиването на Тамас? — рече Адамат.
— Сред съзаклятниците аз нямам много приятели. Лейди Винцеслав ме търпи. Управителят ме мрази, защото моите счетоводители почти не отстъпват на неговите. Диоцелът ме е отлъчвал двукратно. Ректорът ме мисли за глупак, а Съдържателя… е, той се наслаждава на подкупите, които му изплаща съюзът. Ако Тамас бъде убит, аз оставам само с двама поддръжници, всеки от които би могъл да се обърне срещу мен.
Адамат отпи глътка вино. Вероятно един от тях вече го е сторил, помисли си той, припомняйки си думите на лейди Винцеслав.
— Говори се, че си изпратил делегация при Ипил.
Рикар рязко се раздвижи.
— Кой ти е казал това?
— Много добре знаеш, че не бих могъл да ти отговоря.
— Ти с твоите източници. Понякога забравям, че ти знаеш всичко, дори и неща, вършени в най-голяма тайна.
— Значи е истина?
Рикар сви рамене.
— Истина е. Дори Тамас не знае. Нямам какво да крия, разбира се — бързо повдигна ръце той.
— Щом нямаш основания да се криеш, защо е нужна потайност?
Адамат се чувстваше напрегнат. Рикар беше негов стар приятел, но предателството срещу Тамас би надделяло над приятелството.
— Казах ти, че има вероятност да достигнем милион членове.
— Да.
— Представи си десет милиона. Или сто милиона.