— Купчина клечки — рече Фесник. — Едно гюле е достатъчно, за да я направи на трески.
Ка-поел изсумтя. Таниел не мислеше, че тя някога е виждала подобна кула, но девойката със сигурност можеше да усети обгръщащата я магия.
Катрин изглеждаше притеснена; тя неуверено погледна към Таниел.
— Не бъди толкова сигурен — отвърна барутният маг. — Привилегированите кули са нещо повече от купчина клечки.
Той отново разгледа обсадната машина. Третото му око я виждаше под формата на сливане на цветове, стотици цветове, размесени в едно. И това сливане сияеше със светлината на хиляда факли, достатъчно силно, за да предизвика главоболие. Таниел затвори мистичния си взор.
— Вливали са магия в нея в продължение на седмици. Подобни кули се срещат рядко. Нужна е цяла кралска кабала за построяването на една, а когато бъде построена…
— И какво, в името на ямите, прави тази кула? — прекъсна го Фесник. Таниел мълчаливо го погледна. Мускетът на младия граничар трепна.
— Тя ще защитава войниците, докато напредват по склона — каза барутният маг. — И намиращите се вътре Привилегировани.
— Не я виждам. — Фесник бе заслонил очите си.
— Много скоро ще я зърнеш — увери го Таниел. Той смъкна оръжието си и се обърна. — Някаква представа къде е Бо?
Фесник поклати глава.
— С Гаврил — отвърна Катрин. — Над портата.
Най-масивната стена се намираше над югоизточната порта. Тамошното укрепление бе издадено напред, приютило двадесет оръдия. Гаврил стоеше досами парапета, приведен над стената. Бо се намираше на няколко крачки назад и се въсеше по посока на склона.
— Магическа кула — каза Таниел.
— Видях. Ето защо са се размотавали. Аз смятах, че очакват пристигането на още сили. — Борбадор изсумтя раздразнено и дръпна яката си. — Не очаквах подобно нещо.
— Това е първият път, в който виждам подобна кула — каза Таниел. — Преди само бях слушал за тях.
— Противното би ме изненадало. Последната подобна кула е била изработена преди… преди двеста и петдесет години. Отново от кезиански Привилегировани, при обсадата на един гурлански шах. Ироничното е, че тогава са имали адрански съюзници. — Той отново изсумтя. — Кабалистите от Адро и Кез създали общо три кули. Тези съоръжения им спечелили и битката, и войната.
— Защо са им трябвали кули? — попита барутният маг.
Бо го изгледа мълчаливо.
— Защото дворецът на шаха бил охраняван от гурлански бог — отвърна накрая той.
Таниел потръпна. И не заради планинския студ.
— Шегуваш се. Бог?
— Тайни на кралската кабала, друже. Млад бог. Млад и наивен — занесено рече Бо.
— Това не е нещо, което ще намериш в хрониките — додаде Гаврил. Той слезе при тях, прибирайки далекогледа си. Носеше кафяви кожени ботуши и жилетка в същия цвят, която с мъка обгръщаше гръдта му. Личеше, че тя дълго време е била неизползвана, тъй като беше избеляла и на практика беше пропита с миризмата на прах. На лявата гръд се намираше емблемата на планинската стража — един триъгълник с ореол, обграден от два по-малки. Жилетката на главен граничар.
Гаврил, местният пияница, беше началник на крепостта. Таниел все още се затрудняваше да осмисли това.
— Какво мислиш? — Бо кимна към крепостната стена.
— Това не ми харесва. — Гаврил прокара ръка по челюстта си. При встъпването в старата си длъжност той бе отстранил брадата си, но тя бързаше да изникне обратно. Пък и той се бръснеше само през няколко дни. — Подобна кула означава, че цялата им кабала е тук.
— Или нещо по-лошо — рече Борбадор.
— Жулин — каза Таниел.
Тримата се спогледаха мрачно.
— Виждал съм я да използва магия — рече барутният маг. — Страховито е.
— Нищо не си видял. Тя се е сдържала — изсумтя Бо.
— В такъв случай тя просто ще срине крепостта.
— Хич не ме интересува коя е — каза Гаврил. — Тя няма да се отърве от нас тъй лесно. Стари колкото нея магии обгръщат крепостта, те са били вплетени във всеки каменен блок, във всяка шепа пръст.
Бо го погледна раздразнено.
— Не бива да я подценяваме. И все пак е възможно битката с нас да я е отслабила. Горе тя отнесе бой, който би унищожил половин кабала. Да не пропускаме падането. Най-вероятно е оставила дупка в земята.
Сред заелите позиция войници се разнесе мърморене. Таниел се приближи до стената, за да погледне. Гаврил и Борбадор го последваха.
Подножието на планината се раздвижваше. През нощта цялата армия се беше преместила по-близо, досами обхвата на оръдията. В момента тя приличаше на огромна, неорганизирана маса, но първите редици вече се строяваха. Тогава той видя и знамената на кезианската кралска кабала. Край тях стяговете на краля и благородническите родове изглеждаха нищожни. Магията ги издигаше високо над редиците, без да позволява на вятъра да ги сгъва.