Знамената на кабалистите изобразяваха бяла змия на фона на поле с класове. Змия, която се движеше, отново с помощта на магия. Под погледа на Таниел тя разтвори уста и изстреля отрова към планинската крепост.
Таниел погледна към Бо.
— Обикновени илюзии. За момента нищо опасно.
— За момента.
Кулата започна да напредва по пътя. Маршируващите войници се разляха от двете ѝ страни. Барабанният ритъм отекваше сред самата планина. Към него се прибави скърцането на ремъци — стотици коне започваха да изтеглят оръдия. Долетя ехото на тръба. Изкачването започваше.
До този момент нашествениците бяха провеждали изолирани атаки, подир които се бяха оттегляли назад, зад естественото укритие на виещия се път. Адранските войници в редутите също се бяха оттегляли, но винаги се бяха връщали подир отдръпването на врага.
Но този път атаката беше сериозна. Този път нямаше да има оттегляне, докато едната страна не бъдеше разрушена.
Подръпване по ръкава го накара да се обърне. Ка-поел го придърпа встрани и му подаде някаква чанта с големината на гюле и притежаваща същата тежест.
— Какво има, Пола? Какво е това? — Барутният маг остави чантата на земята и я разтвори. Тя беше пълна с куршуми, достатъчно куршуми за половин поделение. Таниел неразбиращо погледна девойката.
А Ка-поел подбели очи и притисна юмрук до гърдите си — с този жест тя показваше Привилегирован. След това тя насочи въображаема пушка и се прицели.
Върху лицето на Таниел бавно започна да изниква усмивка, нарастваща едновременно с разбирането му.
— Какво е това? — попита присламчилият се Бо.
— Куршуми — отвърна Таниел. Той повдигна един и го огледа: куршумът представляваше стандартната оловна топка, дебела колкото човешки палец. При по-внимателно взиране се различаваше тъмночервената ивица, обгръщаща средата му.
Бо посегна към куршума, но Таниел рязко отдръпна ръка.
— На твое място не бих го докосвал. Това е кървав обръч.
Борбадор погледна куршума.
— Това е… какво?
— Куршуми, които са били омагьосани от костноок — динизийски магьосник — обясни Таниел. — Използвахме ги във фатрастанската война. Немалко Привилегировани избихме с тях.
— Как точно е омагьосан? — попита Бо, отново поглеждащ към куршума.
Таниел посочи с палец девойката.
— Тези куршуми преминават през защитата на Привилегированите. Обърни се към нея, ако искаш подробности. За тях аз зная само, че се изработват трудно.
Докато говореше, барутният маг разглеждаше Ка-поел. Той не бе знаел, че тя е способна да изработва тези куршуми. Те напълно приличаха на онези, които бе използвал преди, а зачервените очи на самата Ка-поел показваха не една нощ, прекарана в работа. Едва сега той осъзна, че през изминалата седмица не я е виждал много. От зори до здрач той бе стоял на пост, наблюдавайки нашественическите позиции.
Бо бе придобил онова съсредоточение, което винаги съпътстваше отварянето на третото му око.
— Ти каза да не го докосвам — промърмори той. — Означава ли това, че тези куршуми нанасят и други щети, освен дупката, която пробиват в теб?
— Да — потвърди Таниел. — Един фатрастански Привилегирован ми каза, че за тях дори самият допир до тези куршуми е изгарящ. Не искам да си представям какво би било чувството от подобно попадение.
— В такъв случай излиза, че не е нужно смъртоносно попадение — замислено каза Бо и се надигна. — Но как така никога не съм чувал за тези куршуми?
— Ако ти беше на мястото на кезианците, щеше ли да искаш да се знае за съществуването на подобни куршуми? А ако беше на мястото на Фатраста, щеше ли да тръбиш за съществуването на тайното си оръжие?
— Фатрастанците биха могли да ги продават. Такива куршуми биха се продавали на бройка, срещу цяло състояние — каза Бо.
На практика Таниел можеше да проследи мислите му върху лицето.
— Докато един ден някой от продадените куршуми не полети срещу теб.
Бо се усмихна:
— Вероятно развитие, нали? — Замисленият вид не го напускаше. — На твое място също не бих разгласявал за тези куршуми.
Гаврил се приближи до тях.
— Таниел, Привилегированите започнаха да се показват. Бреме е. За теб също, Бо. — Едрият планинец изсумтя. — Запращай каквото можеш насреща им. Битката е на път да започне.
Гърмежът на оръдие потвърди думите му и изпълни с пищене ушите на Таниел. След няма и секунда последва втори изстрел, след него трети.