— Свиквайте — високо каза Гаврил. — Снарядите са единственото нещо, от което имаме в изобилие. Ще гърмим ден и нощ, или докато се пръснат дулата, или докато кезианците не ни пратят в ямите.
Таниел прекара остатъка от утрото в отблъскване на кезианските Привилегировани. Кървавите обръчи пробиваха почти навсякъде защитата на кулата, като отскачаха само от местата, които се намираха най-близо до нея — там магията бе най-силна и омагьосаните куршуми рикошираха досущ като обикновените куршуми и гюлета.
Привилегированите се държаха близо до кулата, напредващи едновременно с нея. Някои дори се возеха на платформата ѝ, от която запращаха огън и мълнии. Но нито веднъж тяхната магия не достигна отвъд редутите: защитата на крепостта бе прекалено силна.
Около пладне кулата бе преодоляла три четвърти от пътя си до крепостта. Тя спря на един сравнително равен участък от пътя, който често се използваше за почивка от пътуващите по този път. Колелата на платформата бяха застопорени, воловете бяха разпрегнати. Под сянката на кулата започнаха да изникват палатки.
Кезианската кралска кабала бе заела позиция.
Нашественическите войници се укрепяваха цял ден под неспирен артилерийски огън. Въздухът над тях не спираше да трепери от отскачащите гюлета и осколки. Привечер Таниел се озова до Бо.
Борбадор си беше сложил ръкавиците, но до този момент не беше използвал способностите си срещу вражеските Привилегировани. Той се ограничаваше да ги наблюдава през далекоглед.
— Мамка му — промърмори той. Усетил присъствието на Таниел, мистикът събра далекогледа си и се обърна към него. — Тя е там.
— Жулин? Сигурен ли си?
Бо разтри слепоочията си.
— Цял ден държа третото си око отворено. Тя се крие добре. Освен това е трудно да различа отделни хора под онзи щит. Но вече на два пъти зървах проявата на силата ѝ. Всеки път, когато кулата бъдеше ударена. — Той изсумтя. — Кучката се е превърнала в пастирка. Току-що я видях отново. Тя е. Само предеите са обгърнати от подобен блясък Отвъд.
— Ами ако става дума за друг от предеите? — попита Таниел.
Бо пребледня. Той прочисти гърло, извади далекогледа и отново се загледа. Накрая той го свали от лицето си и плю в краката на Таниел.
— Пепел ти на устата. — Борбадор разтърка очи. — Сега цяла нощ ще се оглеждам.
— Излиза, че тя е оцеляла?
— Така изглежда.
— Какво трябва да направим, за да я убием? И изобщо възможно ли е?
— Не зная.
— Много успокояващо. — Таниел не обърна внимание на острия му поглед. — Тя наистина ли се опитва да се изкачи до върха, за да призове Крезимир?
— Да.
Най-малко петдесет пъти Таниел бе задавал този въпрос, с надеждата, че Бо ще отговори по различен начин. Напразно.
— Защо не го е сторила по-рано? Би могла да се промъкне необезпокоявана.
— За предишното призоваване са били нужни тринадесетима от най-могъщите магьосници на света — обясни Бо. — Този път тя ще се нуждае от цяла кабала.
— Това обяснява присъствието на кезианците.
— Именно.
— А защо им е да ѝ помагат?
— Кой знае какво им е обещала… Безсмъртие? Повече власт?
— Трябва да съобщим на баща ми.
— Изпратих му предупреждение преди месец — каза Привилегированият. — В отговор той изпрати теб, за да ме убиеш.
— Вярвам ти — рече Таниел.
— Колко успокояващо. Ти писа ли му за Жулин?
— Да.
До този момент Таниел не получаваше отговор от баща си. Какво означаваше това? Последните вести от Адопещ бяха пристигнали преди седмица. Някакъв пазител направил опит да убие Тамас, но неуспешен. Таниел нямаше представа дали баща му е бил ранен, или просто е прекалено зает, за да му отговори. А може би все още възнамеряваше да изпрати човек, който да убие Бо. Всеки ден Таниел очакваше появата на друг барутен маг, до този момент напразно.
— Но и сам мога да ти кажа, че той няма да повярва на призоваването на Крезимир — продължи Таниел. — Той е прекалено практичен.
— Но ти все пак си му казал, нали?
— Естествено, че му писах. Писах му, че не съм те убил, защото крепостта се е нуждаела от помощта ти. Че заради обсаждащата ни армия ще се нуждаем от Привилегирован.
— Ти видя врага едва по време на слизането ни — изтъкна Бо.
— И все пак лъжата е правдоподобна.
— Това са единствените лъжи, които сработват.
— Освен това поисках подкрепления — рече барутният маг. — Поне тях Тамас ще изпрати.
— Отлично. Крепостта може да се окаже претъпкана, но аз ще говоря с Гаврил. Няколко роти разположени от другата страна ще ни позволят да сменяме хората си. Ще имаме повече почивка.