— Няма много хора, сър — отбеляза Олем. Някакъв иконом хвърли неодобрителен поглед към цигарата му. Телохранителят не му обърна внимание.
— Аз убих деветдесет процента от хората, които имаха навика да пристигат.
Тамас кимна на всеки от присъстващите във фоайето. Двама заможни търговци и двама благородници, достатъчно дребни, за да им бъде спестена екзекуцията. При обичайни условия те биха носили бледите бричове и тъмните жилетки на хора, които не участват пряко в лова. Но тази година те носеха ловни дрехи, за да попълнят бройката на участващите. Рийз и Абракс разговаряха с търговците. Тамас размени няколко думи с тях, благодарейки за съдействието им. При преминаването му към дребните благородници разговорите затихнаха.
Лейди Винцеслав, облечена в тъмни бричове и черен жакет с алена яка, изникна на стълбите.
— Радвам се, че си намерил време, Тамас — приветства тя. Генерал Барат, мрачен и наперен младеж, когото Тамас неизменно искаше да зашлеви, слизаше подире ѝ.
— Не бих го пропуснал за нищо на света — отвърна фелдмаршалът. — Хруш имаше нужда от разнообразие. — Чуло името си, душещото пода куче наостри уши. — А и аз също.
— Той ще участва ли в гонитбата? — попита херцогинята.
Тамас се навъси.
— Не само ще участва, но и ще спечели. Миналата година Кикот беше единственият, който го победи. Тъй като кучетата на краля няма да участват, борбата е предрешена. — Усетил избледняването на усмивката си, фелдмаршалът ѝ направи знак да го последва. Когато двамата се озоваха сами в един коридор, той каза: — Това е фарс, херцогиньо.
Лейди Винцеслав го изгледа остро.
— Нищо подобно. Оскърбително е от твоя страна да твърдиш подобно нещо.
— Кралят е мъртъв. Този лов беше негова традиция. Повечето от хората, които участваха, вече са мъртви.
— И ние трябва да погребем ежегодния лов заедно с тях? — каза херцогинята. — Не отричай, че ти обожаваш това време от годината.
Тамас бавно си пое дъх. Ловът в Черешовата долина бе ежегодна традиция, продължавала повече от шест столетия, която поставяше началото на фестивала на свети Адом. И Тамас наистина обичаше този лов. И все пак…
— Посланието не е подобаващо — рече той. — Ние се стремим да покажем на хората, че не възнамеряваме да заменим Мануч и неговите благородници с нова аристокрация. Ловът е спорт за благородници.
— Не мисля така — възрази лейди Винцеслав. — Ловът е адрански спорт. Или възнамеряваш да забраниш тениса и полото? Това е обикновено забавление. — Тя поклати глава. — Още малко и ще поискаш да забраниш маскенбаловете. Ще видим тогава колко популярен ще останеш с настъпването на зимата, когато всички ще мрем от скука.
— Не бих направил това. Именно на подобен бал срещнах съпругата си.
Тя го изгледа с разбиране.
— Зная. Огледай се, Тамас. Дошли са някои от най-значимите търговски семейства. Дори Рикар и Ондраус дойдоха. Всички в столицата бяха поканени.
— Всички? — повтори Тамас. — В такъв случай бих очаквал да видя повече хора, пък дори и заради безплатната храна.
— Знаеш какво имам предвид — натърти лейди Винцеслав. — Сред пристигналите има дори любители кучкари от Северен Йохал. Свободни селяни. Те са грубовати, но от кучета разбират. — Тя протегна изящен, леко сбръчкан пръст към гърдите на фелдмаршала. — Празникът на свети Адом не може да започне без лова. Подобно нещо би било недопустимо. Дирите вече биват оставяни. Ловът ще започне след двадесет минути. Конярят вече би трябвало да ти е приготвил кон.
Тамас и Олем намериха конете си и се отправиха към кучкарника, откъдето щеше да бъде дадено начало на лова. Сред тамошната трева бе прокарана тебеширена линия, обхващаща цялата поляна. Стотици мъже и жени изчакваха зад нея, възседнали конете си. Някои държаха кучетата си на каишки, други ги успокояваха със самото си присъствие, а най-заможните се осланяха на кучкари.
Тамас зае място в края на линията. Тук имаше повече хора от очакваното, и още повече кучета.
— Излиза, че наистина всички са поканени. Половината от тези хора дори не носят ловджийски дрехи. — Тамас стисна зъби. Сега не беше моментът да се оплаква. Та нали самият той носеше отговорност за настъпилата промяна.
— Радвам се, че са се отзовали — рече Олем. — Би било срамота да започнем фестивала без лов.
— Лейди Винцеслав ли ти плати да кажеш това? — попита Тамас. Олем беше обикновен войник, издигнал се до настоящата си позиция. Той нямаше основания да изпитва привързаност към лова.
Олем го погледна изненадано.
— Съвсем не, сър. — Той запрати угарката си в тревата и веднага започна да си свива нова цигара.