— Шегувам се, Олем. — Тамас се огледа. И не можа да сдържи гримасата си при вида на селянин, възседнал дръглива кобила и облякъл жалко подобие на червеникаво палто.
След няколко минути рогът протръби и кучетата бяха пуснати. Тамас пое в лек галоп. Хруш се стрелна по посока на миризмата, повеждайки останалите кучета. Много скоро животните изчезнаха в леса. Тамас препусна до достигането на гората, сетне се остави да бъде изпреварен. Със затворени очи той се заслуша в затихващия лай на кучетата. Звукът бе успокояващ.
При следващото си отваряне на очи фелдмаршалът установи, че е останал насаме с Олем. Телохранителят му не спираше да оглежда околните храсти с бдителността на сокол.
— Ти винаги ли стоиш нащрек? — попита Тамас.
— Подир онзи случай не съм се отпускал, сър.
В далечината пред тях имаше коне; зад тях също имаше ездачи. Ловците бяха започнали да се разгръщат, за да извлекат по-голяма наслада, а междувременно кучетата търчаха до изнемога. Ловът щеше да продължи целия ден, или докато някое от кучетата не настигнеше доброволеца, оставящ месна диря. Миналата година Кикот бе достигнал въпросния още по пладне, с което си бе спечелил гнева на адранските аристократи (заради преждевременно приключилия лов) и голям телешки бут от Тамас.
Фелдмаршалът прогони мъчителните спомени и се обърна към Олем.
— Вината не беше твоя. Дори и да беше там, не би могъл да сториш много срещу един пазител.
Олем отпусна ръка върху пистолета си.
— Не бързайте да ме отписвате, фелдмаршале. Способен съм да нанеса повече щети, отколкото очаквате.
Тамас не каза нищо. От много време не се бе чувствал толкова отпуснат, може би години? Без да мисли за нещо конкретно, той се остави на хладния вятър и моментните милувки на слънцето. Денят бе прекрасен, напълно подходящ за лов в Черешовата долина.
— Ако ми позволите един въпрос, сър. — Гласът на Олем го изтръгна от унеса му.
— Ако не е свързан с Кез, не искам да го чувам.
— Чудех се какво ще правите с Михали, сър?
Тамас отегчено погледна към сержанта. Олем не забеляза, защото продължаваше да оглежда околната гора.
— Смятам да го изпратя обратно в Хасенбур — рече фелдмаршалът.
Олем го погледна сепнато.
— И ти ли? — въздъхна Тамас. — Очаквах обикновените войници да се привържат, но ти…
— Аз също съм обикновен войник, сър. И вие сам изтъкнахте ценността му. Той е способен да създава храна от нищото.
— Рискувам да разгневя Кларемон. Собственикът на лудницата не е човек, с когото бих могъл да си позволя подобно нещо, не и с неговата позиция в Брудано-Гурланската търговска компания. Рискувам снабдяването със селитра. В този етап от войната барутът е по-важен от храната.
— А после? — каза Олем.
— Михали е побъркан, Олем. Мястото му е в лудница. — Следващите си думи той подбра внимателно. — Би било жестоко да го оставим да живее като нормален човек.
В мислите му тези думи бяха звучали разумно, но не и гласно изречени. Тамас се навъси.
— Там биха могли да му помогнат. Ти провери ли имената, които Адамат ни даде?
Олем видимо бе смутен от резкия край на разговора за Михали.
— Тъй вярно — сковано отвърна той. — Вече се работи по случая, макар и бавно, защото не разполагаме с достатъчно хора. И все пак сведенията на инспектора се оказват верни.
— Той каза, че е съставил този списък само след два дена разследване — рече Тамас. — От началото на войната насам цялата пристанищна полиция ни предостави имената на шестима кезиански дребни контрабандисти. Как е възможно той да работи така бързо?
Сержантът сви рамене.
— Той има дарба. И не му се налага да се съобразява с полицейските ограничения. Не носи униформа. Не може да бъде подкупен или заплашен.
— Смяташ ли, че той ще успее да открие предателя?
— Вероятно — отвърна Олем, макар да не изглеждаше уверен. — Би било добре да поверите случая и на други. Не бива да оставяте съдбата на Адро в ръцете на един пенсионирал се детектив.
Тамас поклати глава.
— Ти сам каза, че той е способен на неща, които са недостижими за полицията. Не бих се доверил другиму. Всички, на които имам истинско доверие — ти, Сабон, останалите от барутната кабала — се занимават с нещо друго, не по-малко важно, и не разполагат с уменията на Адамат. Ако той не успее да открие предателя, никой друг няма да успее.
Олем го погледна мрачно. Крайчето на устата му трепна; Тамас почувства жегването на страх.
— Дайте ми пълна свобода на действие и петдесетима войници — тихо каза сержантът. — Ще видите, че ще открия предателя.