Тамас подбели очи.
— Нямам намерение да ти възлагам да разсичаш съвета ми със сатър и нагорещен ръжен. Така ще съм се сдобил с омразата на най-могъщите хора в Адро. Ти, Олем, ми трябваш като телохранител, а петимата от съвета, които са ми верни, ми трябват невредими.
Той се обърна към приближаващите се копита.
— Мамка му, надявах се, че днешният ден ще бъде приятен.
— Добър лов, фелдмаршале — подвикна Шарлемунд. В момента той по нищо не приличаше на божи човек. Следваха го три млади жени, вероятно жрици, макар че те също бяха облечени в ловни дрехи и не можеше да се разбере. Зад тях креташе Ондраус. Той носеше черна ловджийска дреха и светли бричове, за да покаже, че не е част от ловците. Въпреки това яздеше с далеч по-голяма увереност, отколкото Тамас би очаквал от един счетоводител.
— Колко кучета си пуснал днес, Шарлемунд? — попита Тамас.
Архидиоцелът го стрелна с погледа, който си навличаше всеки, пропуснал да включи титлата му към обръщението си.
— Десет — рече той. — Макар че три от тях принадлежат на светите дами. — Шарлемунд посочи към спътничките си. — Кола, Нарум и Уле, това е фелдмаршал Тамас.
Тамас кимна отсечено по посока на жените. Макар и жрици, нито една от тях не изглеждаше да е на повече от двадесет. Те бяха прекалено млади. И прекалено красиви. Толкова привлекателни жени не влизаха в църквата.
Ондраус се изравни с Тамас.
— Ти си последният човек, когото очаквах да видя на лов — каза фелдмаршалът.
Ондраус се извърна в седлото и посочи назад.
— Той е последният човек, когото би очаквал да зърнеш.
Сред храсталаците недалеч от тях напредваше кон, съпровождан с неспирните ругатни на Рикар Тамблар. Един шипест клон одра бузата на председателя и го накара да извика. Кон и ездач изскочиха на пътеката и се понесоха към групата ездачи.
Тамас хвана животното за юздата, когато то минаваше край него, и отпусна ръка върху челото му, за да го успокои. А на Рикар каза:
— Небеса, спри да го пришпорваш. Така той ще те хвърли.
Тамблар бе притиснал пети към хълбоците на животното. Той веднага се отдръпна и въздъхна.
— Аз трябва да се возя в карета, не на кон.
Шарлемунд се усмихна насреща му.
— Всички забелязахме. Виждал съм деца, които яздят по-добре.
— А пък аз съм виждал сводници с по-малко курви — тросна се Рикар.
Трите жрици се сепнаха. Архидиоцелът рязко обърна коня си и отпусна ръка върху шпагата.
— Вземи си думите назад или ще ти одера кожата.
Рикар извади пистолет от колана си.
— Направиш ли още една крачка, ще ти пръсна главата.
Тамас простена. Той сграбчи пистолета за дулото и го блъсна встрани.
— Успокойте се и двамата! — рече фелдмаршалът. И се приближи до Рикар. — Заплашваш архидиоцела? Да не си се побъркал? — просъска той.
Рикар обърса раздраната си от храсталака буза и погледна пръстите си.
— Проклет лов.
— Какво търсиш тук? — продължи Тамас.
— Лейди Винцеслав настоя да дойда — отвърна Тамблар. — Каза, че след като съм член на съвета, сега това се очаква от мен. Макар че в бурно море съм си прекарвал по-добре.
— Никога ли не сте яздили преди? — попита Олем.
Рикар прибра пистолета си и хвана юздите с две ръце.
— Нито веднъж. Баща ми нямаше пари за уроци, а по времето, когато се сетих за това, имах достатъчно пари, за да си позволя карета. Къде се е дянал онзи проклет кучкар? Лейди Винцеслав каза, че той щял да ме наглежда, за да не ми позволи да се изложа.
— Провалил се е — отбеляза Шарлемунд.
Рикар го изгледа остро. Тамас сръга председателя в ребрата.
Тамблар се обърна към жриците.
— Приемете извинението ми, дами. Моят коментар не беше насочен към вас.
И трите го изгледаха с презрение. Рикар въздъхна.
— Дойдох тук с намерението да прекарам един приятен следобед — оповести Тамас. — Сам ли ще ми се наложи да продължа, за да го получа?
Рикар и Шарлемунд се усмихнаха на себе си. Тамас насочи коня си; след няколко мига той пусна повода на другото животно.
— Остави коня сам да подбира пътя си. Той познава пътеката, познава и останалите коне. И знае, че ти нямаш представа какво вършиш. Опитваш ли се да се наложиш, той ще се съпротивлява.
Рикар кимна мълчаливо. Той се стараеше да не поглежда към Шарлемунд и жриците.
Не след дълго ги настигна кучкарят. Тамас с изненада установи, че го познава.
— Габен! — възкликна той.
Габен усмихнато се изравни с него и му кимна. Той беше жилав младеж, който с лекота се удържаше на седлото. Обичайно от кучкарите се очакваше да следят за отлъчили се хрътки, но този очевидно следеше за отлъчили се хора.