— Олем, това е Габен, най-малкият син на капитан Аюкар.
— Приятно ми е — каза Олем. — От много години познавам капитана.
Габен му протегна ръка.
— Ти си Чудакът, който не се нуждае от сън?
— Същият.
— Удоволствието е мое.
— Значи херцогинята ти е възложила да наглеждаш Рикар? — каза Тамас.
Габен кимна.
— Тя каза, че той може да се нуждае от съдействие.
— Ти го беше изгубил за момент.
— Той се вряза в малинака, сър. Аз предпочетох да заобиколя.
— Разумно. От баща ти съм чувал, че ти си страшно умел с конете.
— Като всеки родител, той преувеличава — скромно отвърна Габен.
— В случая не мисля, че е така. — Тамас забеляза, че Габен поглежда към дамите. — Няма да те задържам повече.
Габен се изравни с жриците и започна да отговаря на въпросите им, касаещи лова. Не след дълго генерал Сабастениен тихо изникна зад тях. Той се присъедини към кучкаря и жриците и безмълвно се заслуша в разговора им.
Тамас се приведе към Олем:
— Сабастениен ме впечатли по време на сблъсъка с роялистите. Помни ми думите, преди да е станал на четиридесет, той ще се е издигнал.
Настъпи мълчание. Изпълваха го единствено екотът на копита и тихият разговор на младите пред тях. Но наслаждението на фелдмаршала бе прекъснато от Ондраус.
— Разкажи ми повече за онзи готвач.
Тамас се обърна към него. Тук пътеката беше достатъчно широка, за да позволи на четиримата да яздят редом. Тамас се намираше в единия край, Рикар яздеше от дясната му страна и малко назад, следваха Ондраус и Шарлемунд. Олем яздеше непосредствено зад четиримата, оглеждащ гората.
— Кой готвач? — попита Тамас.
— Онзи, който приготвя храната на всички работници от Благородническата палата, освен твоя гарнизон — каза Ондраус. Възрастният счетоводител изглеждаше буден под пладнешкото слънце и яздеше с енергичността на младеж. — Същият, който приготвя невиждани в Адопещ гозби и получава пресни деликатеси, без дори да ги е поръчал. И който изхранва пет хиляди души с брашно и телешко за няколкостотин крана на ден. — Ондраус се усмихна към Тамас. — Онзи, който се представя за бог. Или искаш да ми кажеш, че всичко това не е достигнало до вниманието ти?
Тамас леко забави коня си и зачака останалите да сторят същото. Жриците, генералът и кучкарят се отделиха напред. Когато разстоянието между тях стана достатъчно голямо, фелдмаршалът каза:
— Той не е бог, а обикновен Чудак.
— За което определено се радвам — каза Шарлемунд. — Това е богохулство.
— Значи знаеш за него? — рече Тамас. Той бе се надявал, че Михали няма да привлече вниманието на архидиоцела. Неоснователна надежда, като се замислеше.
— Разбира се. Моите колеги от църквата бяха запознати със ситуацията. Тази сутрин получих техните доклади.
— И?
— Те настояват да се погрижа за прибирането му. Преди още от лъжите му да са се разпространили.
— Той е безобиден — каза Тамас. — Избягал е от Хасенбурската лудница. Много скоро ще го изпратя обратно.
Намесата на църквата беше последното нещо, което му трябваше в този момент.
— Кой е той? — попита Ондраус.
— Лорд на Златните майстори — отвърна Тамас.
— Ти ми се присмиваш — наскърби се счетоводителят.
— Нищо подобно — намеси се Рикар. — Това е почетно звание сред кулинарите. Това означава, че той е най-добрият сред всички готвачи от Деветте държави. Не мога да повярвам, че той наистина е в града.
— Ти го познаваш? — изненада се фелдмаршалът.
— По-скоро съм чувал за него. Платих възмутително, за да уредя гозбите му за кралския прием преди пет години. Именно тази вечеря убеди Мануч да ми позволи да основа работническия съюз. Никога не бях вкусвал подобна храна. — Тамблар подсвирна. — Тиквената му супа е същински нектар. Много бих искал да се запозная с него.
При мисълта за въпросната супа Тамас потисна усмивката си. Стори му се, че вече долавя уханието — сякаш на някоя недалечна поляна Михали вече разбъркваше котела си.
— Няма да имаш тази възможност — отбеляза Шарлемунд. — Тази вечер ще бъде задържан от църквата. Единствено заради Тамас не издадох нареждането още тази сутрин.
— Ами ако откажа да го предам? — небрежно заяви Тамас.
Шарлемунд се засмя по начин, съответстващ на изключително забавна шега.
— Това е немислимо. Този човек е богохулник и езичник. Всички знаем, че Бог е само един: Крезимир.
— Нима Адом, Юниция, Розвел и останалите не са негови братя и сестри? — попита фелдмаршалът. — Забравил съм митологията…