— Доктрина, не митология — поправи архидиоцелът. — Те наистина са му помогнали да основе Деветте държави, заради което са светци. Но Крезимир е единственият Бог сред тях. Всичко друго противоречи на църковната доктрина. Така е било решено на Кезлеанския съвет през петстотин и седма.
Рикар го погледна изненадано.
— Ти знаеш нещо от историята на църквата? Това е удивително. Аз смятах, че за длъжността на архидиоцел се искат единствено хубава шапка и харем.
Шарлемунд показно не му обърна внимание.
— Същият съвет постановил, че еретиците и богохулниците трябва да попадат под юрисдикцията на църквата. Всички владетели на Деветте подписали споразумението.
— Колко интересно — рече Тамас, — че Адро вече няма крал.
Шарлемунд го изгледа сепнато.
— Някой от архидиоцелите да се е замислял — продължаваше фелдмаршалът, — че Адро вече не е обвързан от споразуменията, подписвани от предишните крале? Технически, ние дори не сме длъжни да плащаме десятък на църквата.
— Не мисля, че това е истина — заекна Шарлемунд. — Съществува споразумение…
— С Мануч — изтъкна Ондраус, широко усмихнат. Дали току-що Тамас не му беше предоставил оправдание да изтърси нещо, с което напълно да отвърне църквата? Фелдмаршалът стисна очи. Бога ми. Не трябваше да повдигам тази тема.
— Смятам да догоня останалите — гласно каза Тамас, изпреварвайки следващата реплика на Шарлемунд. — Почти не чувам кучетата.
Той пришпори коня си. След няколко мига настигна кучкаря.
— Сър, изостанали сме значително от групата — каза Габен.
— И сам забелязах — рече Тамас.
— Ако ми разрешите, бих искал да се възползвам от един пряк път. Зная къде възнамеряват да бъдат те след… — той погледна към слънцето, прозиращо сред дърветата — Подир два часа. Ще успеем да се присъединим към тях. В противен случай няма да ги догоним преди края на лова.
— Опасно е да напускаме ловната пътека, фелдмаршале — тихо каза Олем. — Тази гора е по-голяма от цял Адопещ с все предградията. Като малък си играех тук. Изгубим ли се, ще се лутаме с дни.
— Ще напредваме бавно, защото ще се движим през храсталака, но пак ще успеем да ги догоним — продължи Габен. — Добре познавам леса.
— Това не ми харесва, сър — каза Олем.
Тамас прогони собственото си неспокойство и се усмихна към Олем.
— Спокойно. Познавам Габен от малък. А и най-опасното в тези гори са елените.
По тясната горска пътека те яздеха един след друг. Трите жрици не спираха да говорят гръмко зад Тамас. На фона на разговора им фелдмаршалът оставаше замислен за хода на разгръщащата се война. Пред Васалови порти битката все още не беше започнала, само в Южната планина — а тамошното специфично разположение на крепостта не позволяваше голямо разнообразие по отношение на стратегията. В продължение на месец те удържаха напредъка на кезианците, с минимални загуби, въпреки вражеската магия.
Мисълта за измяната на Жулин караше кръвта му да кипва.
И какво ли щеше да прави Таниел? Бо беше още жив — двамата приятели от детинство отблъскваха нашествието. Това беше добре. Ала Борбадор все още се намираше под влиянието на повелята. Можеше ли Тамас да им има доверие? Таниел бе нарушил заповедта му, макар и с оправдание — наличието на Привилегирован наистина щеше да спомогне за удържането на крепостта.
Тамас знаеше същинската причина: Таниел не бе могъл да го стори. Той не бе могъл да убие най-добрия си приятел, дори и когато това се налагаше, дори и по пряка заповед. Трябваше да е разбрал, че Тамас ще се досети за същинското му оправдание.
Фелдмаршалът прогони тези мисли, защото не искаше да си разваля деня.
Едновременно с напредването им теренът се променяше. Те навлязоха в долина, сред покрити с мъх камъни. Тук земята беше покрита с опадали клонки и гниещи иглички, които подавяха всеки шум. Глъхнещият тропот на копитата звучеше като натрапничество.
Когато животинската пътека свърши, те се отправиха успоредно на малко поточе. Камъните станаха по-големи, клоните над главите им се сгъстиха. А още дори не бяха достигнали дъното на долината. Тамас не помнеше да е идвал на това място по време на някой от предишните фестивали.
Той откри, че се е загледал в тила на Ондраус. Редки кичури сивкава коса бяха прилепнали към черепа, редом с две брадавици, големи колкото монети от два крана. Той ли беше предателят? Тамас осъзна, че язди в присъствието на четирима от съзаклятниците си, всеки от които можеше да се окаже изменник.