Олем рязко пришпори коня си напред. Той подмина останалите ездачи и се изравни с кучкаря.
— Къде сме? — попита сержантът.
— Почти стигнахме — отвърна Габен. — Около километър ни остава.
— Тогава защо не чуваме другите? — настояваше Олем.
Тамас насочи коня си към началото на колоната, последван от Шарлемунд и Ондраус. Рикар остана в края, разглеждащ околните канари.
— Тези скали приглушават звука — казваше Габен, когато Тамас спря край него.
— Изобщо не се намираме близо до останалите — каза Олем. — Това е Великанското плато. Като момче съм идвал тук.
Тамас се намръщи към Габен:
— Чакаме обяснение.
От околните канари се отрони камък. Тамас рязко се извърна.
— Рикар? — каза фелдмаршалът. Конят на Рикар стоеше в края на колоната, а юздите му бяха преметнати над един прекършен клон. Самия Рикар го нямаше.
Тамас отново се обърна към Габен:
— Чакаме обяснение!
Около тях прошумоляха листа. Тамас отново се огледа, но не видя нищо.
Той помнеше, че Рикар бе въоръжен с пистолет. Сетивата му на барутен маг усетиха заряда недалеч. Тамблар се беше покатерил върху скалите и лежеше по корем върху една от тях, наблюдавайки останалите. Той ли беше предателят? Дали не ставаше дума за някакъв капан? Но тогава защо бе взел със себе си пистолета? Нима не се досещаше, че Тамас е способен да го открие по барута?
Непосредствено пред тях изникна човек. Той носеше опънат лък, насочил стрелата му към Тамас. Не му се налагаше да мижи, защото едното му око бе прикрито с бяла превръзка. Той беше по-възрастен от Тамас, със загрубяло лице. Носеше плащ на кафяви и зелени петна, за да остава незабелязан в гората.
— Генерал Рийз — каза Тамас.
Олем му подхвърли пистолет и свали пушката си. В движенията му се долавяше бързината на опитен войник. Тамас улови оръжието и го насочи към наемническия офицер, без да си прави труда да дърпа петлето. На един барутен маг не се налагаше.
— Свалете оръжията — нареди Рийз. Той не свали лъка си, а леко пристъпи напред, застанал стабилно върху камъка. Под наметалото му личаха алени ловни дрехи.
— Мога да те убия на мига — предупреди Тамас.
— Но няма да успеете да убиете всички ни — каза Рийз.
Без да отмества пистолета, Тамас попита:
— Олем?
— Обградени сме, фелдмаршале — мрачно отвърна сержантът. — Петнадесетима са, всички въоръжени с лъкове. Възможно е в гората да има повече.
— Има — потвърди наемникът.
— Знаете ли кой съм аз? — рязко попита Шарлемунд. Без да поглежда към него, Тамас знаеше, че архидиоцелът е изтеглил късия си меч. Но в тази ситуация хладните оръжия бяха безполезни.
— Знаем, архидиоцеле — каза генерал Рийз. — Нито вие, нито някой от останалите ще пострада, стига фелдмаршал Тамас да ни последва.
— Ще ви унищожа — процеди Шарлемунд.
— Не се съмнявам — безстрастно каза наемникът. — Фелдмаршале?
Тамас мислено преброи оръжията си. Той разполагаше с дузина куршуми. Дори и ако всеки от разпръснатите куршуми намереше целта си, пак нямаше да успее да отстрани всички им.
Дали Рикар се беше оттеглил, защото бе усетил капана, или защото той сам го беше заложил?
— Изглежда не ми остава избор — каза фелдмаршал Тамас.
— Точно така. — Окото на Рийз бавно огледа групата. — Елате.
Тамас отново разгърна сетивата си. Никой от заложилите капана не разполагаше и със зрънце барут — те се бяха подготвили много добре. Той разшири обхвата на диренето си, с надеждата да открие от скъпоценния прах, и застина. В леса имаше Привилегирован.
— Как си могъл да се продадеш на Мануч? — каза Тамас. — Лейди Винцеслав ти се доверяваше.
Рийз леко поклати глава.
— Това няма нищо общо с Кез. Аз служа на Адро и лейди Винцеслав.
— Тогава защо в гората има Привилегирован? — Тамас посочи на север.
В здравото око на Рийз пролича леко учудване.
— Това няма нищо общо с Кез — повтори той. — Елате с нас или ще повалим всички ви.
Пръстите на наемническия офицер опънаха тетивата. Говореше се, че Рийз умее отлично да стреля с лък, арбалет, пушка и пистолет. Той притежаваше заслужена репутация на брутален и активен главнокомандващ. И освен това той не беше глупав. Не без причина той се беше издигнал толкова високо в Крилете на Адом.
Тамас насочи коня си напред.
— Пеша — уточни Рийз и посочи с върха на стрелата си. — Барутните си заряди дайте на телохранителя си, заедно с пистолета. Коня вържете за някое дърво.
Тамас изпълни нареждането и отново закрачи.
— Негодник — процеди Олем. — Мръсен негодник. Ще ти изчегъртам и другото око.