— Кажете на копоя си да млъкне — каза Рийз.
— Всичко е наред, Олем — рече Тамас. Той поспря край Габен и погледна към него. — Предполагам, че той също е замесен — обърна се фелдмаршалът към Рийз.
— Да — потвърди наемникът. — Той ще отведе останалите обратно.
— Да се продъниш в ямите — каза Тамас. — Олем, заведи всички обратно. Ти каза, че като малък си посещавал тази гора. Можеш ли да излезеш?
— Да — потвърди сержантът. Той имаше мрачен вид.
— В такъв случай го смятай за заповед. Не се връщай, докато не изведеш всички останали.
— Ако ни последваш — каза Рийз, — лично ще му прережа гърлото.
Той скочи от скалата и ловко се приземи, след което поведе Тамас пред себе си. Скоро към тях се присъединиха двама, сетне още двама. Тамас забеляза, че под плащовете си те не носят ловни дрехи. Най-вероятно бяха чакали тук от часове.
— Рийз — извика някой. Тамас и генералът се обърнаха. Това беше Сабастениен. — Заради тази измяна ще ти вземем главата. Лейди Винцеслав няма да търпи предатели.
— Зная — със загатната тъга отвърна Рийз. Той обърна гръб на Сабастениен и поведе Тамас в гората. Веднага щом дърветата ги скриха от останалите, наемникът се затича, принуждавайки и фелдмаршала да стори същото. Но той стискаше ножа си почти разсеяно, сякаш бе забравил, че Тамас е негов пленник.
Фелдмаршалът погледна през рамо.
— Защо правиш това?
— Мълчете — рече Рийз. — Вие дори си нямате представа какво е това. Казвате, че в леса има Привилегирован?
Тамас рязко спря. Той се извърна към наемника, сграбчвайки китката на въоръжената му ръка. Двамата останаха вкопчени за момент, без никой да надделява, докато един от хората на наемника не удари Тамас в кръста. С изсумтяване фелдмаршалът пусна ръката му и се отпусна на колене.
— Назад — изръмжа Рийз към намесилия се. Той хвана Тамас за ръката и му помогна да се изправи. — Предаден съм — тихо каза офицерът.
— Аз също — остро отвърна фелдмаршалът. По-рано той бе смятал Рийз за колега. Преди десетилетия двамата бяха служили заедно.
— Не и по начина, по който си мислите. — Рийз отстъпи назад и сведе кинжала си. — Аз не съм дошъл да ви убивам, фелдмаршале, нито да ви предам на кезианците.
— Тогава каква е целта на тази шарада?
Тамас се колебаеше дали да не нападне отново. Ако двамата бяха сами, имаше вероятност да надделее над Рийз.
— Да ви предупреди. Доведох най-доверените си хора, но дори и това не е било достатъчно. Казахте, че в гората имало Привилегирован?
— Да — бавно потвърди Тамас и отвори третото си око. — Той се приближава. С него има и пазители.
Това осъзнаване го смрази. Генерал Рийз изглеждаше искрен, но Тамас още не беше готов да му се довери. Имаше вероятност наемникът просто да отлага, да изчаква Привилегирования да се приближи.
Рийз изруга.
— Ка! Лодио! Заемете позиции. — Той посочи към две от канарите. Хората му се отправиха към тях. — Убийте магьосника.
Подир това Рийз се обърна към Тамас, кимна му и се затича.
За момент фелдмаршалът се поколеба с намерението да избяга. В крайна сметка той последва наемника. Докато тичаше, генералът продължаваше да издава нареждания, поставяйки хората си на пътя на магьосника. На моменти Тамас се обръщаше назад, за да провери пастелното сияние на Привилегирования. Последният напредваше бързо, обкръжен от по-слаби сияния. Беше невъзможно за един Привилегирован да напредва с подобна бързина, освен ако не беше носен от пазители.
Рийз, канещ се да издаде поредно нареждане, неочаквано спря. Тамас едва не се сблъска с него. Офицерът извади кинжал и се приготви за битка.
Тамас се огледа. Единствено двама от хората на Рийз стояха наблизо. Единият от тях беше доброволец и тъкмо рухваше с прерязано гърло. Другият беше Габен. Той спокойно обърса камата си в плаща на умиращия и се обърна към Рийз.
— Баща ти… — поде наемникът.
— Баща ми е малоумник, който изобщо не трябваше да се забърква с този предател — каза Габен, сочейки към Тамас. Той присви нозе, стиснал оръжие. — От мен се иска единствено да ви забавя до пристигането на херцога.
Възрастният военен се хвърли напред, стиснал кинжала си. Той отрази насочения насреща му удар, замахна и се хвърли към Габен, пробождайки гърдите му. Сблъсъкът дори не можеше да се нарече равностоен.
Когато наемническият офицер отново се надигна, единственото му око пламтеше от гняв. Той погледна назад. Тамас чу съсъка на магия и рухването на дърво.
— Изоставих хората си да умрат — каза Рийз. Той стисна окото си и пусна кинжала на земята.