Таниел бе опрял гръб на стената и почистваше оръжието си. Този път той зареди обикновен куршум — запасът от омагьосани свършваше. Ка-поел стоеше до него, с неизменната си шапка. Някакъв куршум бе отнесъл част от дрехата ѝ. Усетила притеснения му поглед, тя отвърна с неразбираемо кимване.
Барутният маг се надигна и погледна над стената.
Редутите бяха превзети още преди седмици, без да бъде направен опит за отвоюването им. Кезианските войници се криеха зад стените им и изчакваха нареждания.
Таниел забеляза един надничащ войник и стреля. Врагът сграбчи лицето си, изрева и залитна назад. Той не успя да се задържи на крака, а се затъркаля надолу по склона, повличайки двама от другарите си в опит да спре падането.
Ако изобщо оцелееше, щеше да остане обезобразен до живот.
Таниел прогони тази мисъл и отново се отдръпна да презареди. Куршум отскочи от стената над него почти в следващия миг.
— Намери ми Привилегирован — обърна се той към Ка-поел, докато се наместваше. Тя кимна и надникна над ръба на стената.
Това сражение продължаваше вече седмици. Кезианските войници бяха окупирали склона край първия редут. Те бяха натрупали пръст, за да си издигнат укритие, и сега изчакваха зад него. После бяха започнали да преместват оръдията си. Техните останки все още обсипваха склона, разрушени от крепостната артилерия. Следващите оръдия бяха пренесени под защитата на Привилегировани. Подир многобройни опити те бяха успели да оформят предмостие. Сега вражеската артилерия обстрелваше крепостта от петнадесетина места.
На всеки няколко часа врагът щурмуваше — като по часовник враговете се построяваха зад укритията си и приготвяха оръжия. Сетне прозвучаваше тръба. И кезианците се втурваха нагоре по склона, само за да бъдат пресрещнати с опустошителен огън. Лицата на предвождащите ги офицери издаваха искрено желание да се докажат — именно тази гледка отвращаваше Таниел.
Всеки щурм се проваляше, но всеки път врагът се промъкваше по-близо до крепостта. Планинската стража също даваше жертви. Понякога шрапнели пронизваха щитовете на Бо. Мускетари биваха прострелвани в главата, докато се прицелваха. Дори някои от вражеските магии бяха започнали да преодоляват древните защити: вчера един граничар бе изгорял жив на поста си. Бастионът все още миришеше на овъглена плът.
Таниел зареди червен обръч и бавно си пое дъх. Ка-поел направи уговорения сигнал, че е намерила цел — на единадесет часа. Барутният маг мислено си представи бойното поле. Това означаваше, че Привилегированият се намира край едно от оръдията.
На изстрела му попречи появата на Гаврил. Едрият планинец притичваше към него, стиснал бутилка вино в едната си ръка и калаено канче в другата. Той тежко се отпусна до Таниел и размаха бутилката под носа му.
— Как вървят нещата на фронта, Отличнико? — попита той.
Ка-поел потупа Таниел по рамото и повтори движението си. Барутният маг вдиша дълбоко и се изправи: разполагаше с по-малко от секунда да отправи изстрела си. Той дръпна спусъка и веднага се отпусна обратно, изпълващ гърди с уханието на барутен дим. Ка-поел продължаваше да гледа към склона. След миг тя кимна, но също така раздвижи ръка хоризонтално на нивото на кръста си. Привилегированият бе уцелен, но не смъртоносно.
Таниел се навъси към Гаврил.
— Надупчени. Ти защо си толкова щастлив?
— Получихме вино за празника на свети Адом! — Гаврил отново му протегна бутилката. — С количеството, което ни изпратиха от Адопещ, цялата кезианска армия може да се напие. Жалко, че има война. Късната пролет е единственото време от годината, когато съм способен да понасям столицата. Фестивалното вино определено има заслуга за това. — Той наля в канчето и го предложи на Таниел. Магът махна с ръка.
— Преди малко пих — каза той.
Ка-поел взе бутилката и започна да пие на големи глътки. Таниел я дръпна от ръката ѝ.
— Не пий толкова, момиче.
Тя отново си взе бутилката и отпи нова глътка.
— Щом могат да убиват, значи може да пият — великодушно отбеляза Гаврил. — Тя е голяма. Все пак, девойче, остави малко и за мен.
Той допи бутилката, примлясвайки с устни. Лицето му вече се беше зачервило. Колко ли шишета беше изпразнил до този момент? Таниел бе чул слухове, че нощем Гаврил отново е започнал да пие. Дано те не бяха истина.
И това не беше единственият смущаващ слух.
— Виното е течен кураж, — каза магът — но аз бих предпочел да бяха изпратили барут. Някакво обяснение за недостига?