Крепостните запаси се топяха с плашеща бързина. Предвиденото за едногодишна обсада бе свършило само в рамките на седмици — изчисленията не бяха предвидили обсада от подобна войска.
Гаврил поклати глава.
— Нищо. Последният куриер каза, че армията не изпитвала никакви проблеми със снабдяването. Въпреки това миналата седмица не достигаха две коли. — Той се навъси. — Наредих на артилеристите да стрелят само при нужда. Усещам, че много скоро ще се впуснем в близък бой.
— Наистина ли мислиш, че те ще успеят да се изкачат?
— Все някога.
Гаврил имаше уморен вид. Тялото му бе отпуснато, а лицето му издаваше неспособност да издържа подобна умора.
— До този момент убихме над двадесет хиляди души. И поне още толкова ранихме. И въпреки това те продължават да настъпват. Долу трябва да има близо милион. Всеки от тези милион войници е нетърпелив да се сдобие със слава и богатства.
— Чух, че Ипил бил обещал херцогска титла на офицера, който поведе успешния щурм.
— И аз чух същото — потвърди Гаврил. — А първите хиляда войници, които го последвали, щели да бъдат повишени в офицерски чин.
— Това е сериозна мотивация.
— Тъй си е. Не липсват хора, по които да стреляме.
— Те са повече на брой от куршумите ни.
— Колцина Привилегировани си убил до този момент?
Таниел прокара пръсти по най-новата редица резки върху приклада.
— Тринадесет. Двойно толкова ранени.
— Това е значителна част от кралската им кабала.
— Но пак не е достатъчно — възрази барутният маг.
— Искам да си отваряш очите за нещо друго.
Таниел се навъси.
— Какво може да е по-важно от Привилегированите?
— Сапьори — отвърна Гаврил.
Таниел си спомни сапьорите. В началото на обсадата те бяха направили опит да прокопаят склона, но изстрелите на бранителите ги бяха изпратили назад с подвити опашки. Те не бяха се появявали повече — до вчерашния ден. Понастоящем те копаеха отново, прикрити зад най-отдалечения редут: далеч зад предната линия на врага. Те се намираха достатъчно дълбоко, за да не се тревожат от запращаните гюлета, макар че няколко оръдия продължаваха да ги обстрелват.
— Наистина ли се тревожиш от тях? — попита Таниел. — Ще им трябват години, за да разкопаят цялото това разстояние. А дори и да успееха да го сторят, от нас се иска да изстреляме няколко шрапнела в ямата.
— Иска ми се наистина да беше толкова лесно. Но Бо каза, че им помагат Привилегировани. И Жулин.
Ръцете на барутния маг започнаха да потрепват. Той ги успокои, като ги потърка една в друга.
— Начинание, в което помага тя, не е благоприятно за нас. Значи искаш да стрелям по сапьорите?
— Не по самите сапьори. Оглеждай се за Привилегированите, които им помагат.
— Гаврил!
Бо търчеше с всички сили към тях. Той се отпусна от другата страна на Таниел, задъхан. Личеше, че магьосникът е изтощен. Бузите му бяха хлътнали, той бе изгубил тегло, косата му беше сплъстена. По някаква причина лицето му беше покрито с кал.
— Те замислят нещо голямо — каза Бо.
— Сапьорите ли? — попита Гаврил. — За тях вече знаем.
— Не — раздразнено се тросна Борбадор. Той замълча за момент, когато вражеската артилерия утихна. Последва миг тишина, разкъсана от грохота на бранителско оръдие и пукота на мускети. Кезианците не отговориха на огъня. — Всичките техни Привилегировани са се събрали край най-далечния редут, близо до сапьорите.
Таниел сви рамене.
— Над сто души са! — продължаваше Бо. — Те не се събират без причина. Не се съмнявам, че вече са дошли и офицери. Те се подготвят за големия щурм.
Гаврил се изправи, за да надникне над стената. Таниел затвори очи и зачака.
Началникът на крепостта се отпусна с ругатня:
— Май си прав. По пътя напредват хора. Видях и няколко черни палта.
— Пазители? — каза Таниел. — Мамка им.
Гаврил се изправи и се отдалечи, издаващ нареждания. Виковете му призоваваха всички защитници на крепостта.
— Как си могъл да не ги видиш? — каза Бо, когато Гаврил се отдалечи. — Нали самият ти стреляш по тях?
Таниел посочи към девойката.
— Тя ги открива. Аз стоя прикрит.
Ка-поел раздвижи ръце в последователност от жестове.
— Тя казва, че са се събрали преди минути — преведе Таниел.
— Във всеки случай бъди готов за каквато проклетия…
Бо рязко повдигна ръка. Миг по-късно над главите им се пръснаха шрапнели. Щитът на Борбадор припламна, докато поглъщаше силата на удара. Целият бастион биваше обстрелван с картеч и гюлета. Стената, на която Таниел бе опрял гръб, се тресеше от попаденията.