Той погледна към Ка-поел. Погледът ѝ бе мрачен — тя дори не бе трепнала.
— Сигурно са насочили всички оръдия, които са довлекли! — изкрещя Таниел, за да надвика грохота. Бо не му обърна внимание. С изопнато от напрежение лице той раздвижваше пръсти, подсилващ предишната защита и изграждащ нова.
Обстрелът бе съкрушителен. Очите на Бо започнаха да сълзят, а на челото му изпъкнаха вени. Над главите им се разля огън: кезианската артилерия бе подкрепена от магия.
Под защитния купол на Борбадор притичваха граничари, разнасящи факли и чували. Един от бранителите внимателно постави торба край Таниел и като хвърли бърз поглед към Бо, се отдалечи. Барутният маг надникна в торбата. Тя беше пълна с глинени кълба с големината на пестник. Бомби. Това означаваше, че днес се очакваше врагът да се приближи.
— Сложи щика! — долетя ревът на Гаврил. Сърцето на Таниел трепна. Той извади байонета си, нахлузи го и го застопори към пушката.
— Приготви се! — кресна Гаврил.
Оръжието на Таниел вече беше заредено. Той погледна към Бо. Привилегированият полагаше усилия да не се свлече на земята, но въпреки това пръстите му продължаваха да направляват невидими стихии. Щитът му беше започнал да отслабва — на другия край на стената шрапнели успяха да си пробият път, покосявайки войниците около едно оръдие.
Прозвуча тръба, накарала Таниел да надникне над стената. Склонът под тях чернееше от вражи войници. Те търчаха нагоре по пътя, катереха се по скалите. И последният сантиметър от склона бе покрит. Как ли подобно множество бе успявало да се скрие тъй близо до крепостта?
— За стрелба!
Таниел си избра един офицер от предните редици. Въпросният размахваше сабята си във въздуха, а перото на шапката му се развяваше. Зад него кезианските войници настъпваха стремглаво, с щикове в готовност.
Проблясъкът на черен плат сред цялата тази червено-златна гмеж го накара да промени целта си. Щурмът бе подсилен с пазители. Десетки пазители, смесени с войниците. Те бяха захапали дълги ножове, като пирати, отправили се на абордаж, и се катереха право към крепостта.
— Огън!
Таниел дръпна спусъка, прибавяйки допълнителен тласък на куршума. Барутният облак от останалите изстрели за момент скри враговете от погледа му. А когато димът се разчисти, от крепостта долетяха ужасени викове.
Залпът повали един-единствен враг: пазителя, когото Таниел бе прострелял с омагьосан куршум. Останалите куршуми и шрапнели бяха отскочили от невидима бариера и лежаха на земята, вече потъпквани от първите редици на продължаващия щурм.
— С тях има Привилегировани! — изкрещя Таниел.
— Свободна стрелба!
Опипом той грабна торбата с омагьосани куршуми и разтвори третото си око. Връхлетя го гадене, което той прогони с усилие. Нямаше време за барут, така че просто пусна куршума в дулото и го затъкна с памук. И се прицели.
Многоцветният блясък, разгърнал се насреща му, отново накара главата му да се замае. Невидимият щит, издигнат от кезианските Привилегировани, се превърна в полупрозрачен, жълтеникав воал, отчасти скриващ всичко зад себе си. Таниел трябваше да се напрегне, за да различи очертанията отвъд. Пазителите сияеха, също и онези от вражите войници, които притежаваха чудатости. Барутният маг започна да търси най-ярките цветове — Привилегированите. Той се прицели в един и дръпна спусъка. Магьосникът рухна на земята; Таниел зареди нов куршум.
Барутният маг успя да даде още два изстрела, преди кезианците да достигнат стената. Канонадата затихна.
— Пълни! — долетя гласът на Гаврил.
Таниел чу как Бо се задавя. Той се обърна навреме, за да подхване приятеля си и да го отпусне на земята.
— Продължавай! — изхриптя Привилегированият. — Ти ги отслабваш!
В следващия миг върху лицето му изникна удивление, той успя да се изправи на крака:
— Те свалят щита!
— Огън! — изрева Гаврил.
Нов барутен облак обгърна стената. Подир залпа настъпи тишина — всички презареждаха трескаво.
Димът се разнесе.
Изстреляният залп от куршуми се беше врязал в първите няколко редици; десетки рухваха. Ранените се хвърляха встрани в опит да предотвратят стъпкването си от следващите редици, но напразно — склонът беше прекалено претъпкан. А адранските оръдия продължаваха да засипват редиците с картеч, оглушителен гръм, немилостив в ожесточението си към слуха на Таниел.
Само пазителите останаха незасегнати от оръдейния обстрел. Те продължиха да напредват, без да обръщат никакво внимание на нарастващите кървави петна върху палтата си. Те ревяха, размахваха ножовете си и подканяха следващите редици. Мъртвите бяха потъпкани.