— Пали бомбите!
Приготвените по протежение на стената факли предоставиха пламък за фитилите и в следващия миг ръчните бомби полетяха към кезианските редици. Експлозиите започнаха да отварят пробойни в редовете им и неколцина пазители бяха разкъсани.
Враговете обкръжаваха подножието на крепостта, разлютени като оси. Вече биваха издигани първите стълби; въжета с куки политаха във въздуха. Една от куките се впи в парапета край Таниел. С един замах на брадвичката си барутният маг сряза въжето и веднага след това се прицели към подножието, стреляйки към един Привилегирован.
Оцелелите пазители с лекота се катереха по стената на крепостта, без да се впечатляват от стръмния наклон. Само след секунди те се озоваха на върха, сред защитниците.
— Отблъснете ги! — закрещя Гаврил. — Пазете оръдията!
Огромна, противна глава изникна право пред Ка-поел. Таниел насочи оръжието си към пазителя, но девойката се оказа по-бърза. Ръката ѝ се стрелна напред, стиснала дълга игла, до момента оставала скрита в ръкава ѝ. Иглата прободе окото на пазителя и потъна дълбоко в мозъка му. Трупът на създанието полетя обратно надолу.
Таниел наръга в рамото кезиански войник, който тъкмо се прекачваше през стената, а следващия блъсна с приклада си. И посегна да зареди поредния специален куршум. Врагът настъпваше прекалено бързо. Магът беше уверен, че до края на битката няма да му се отдаде възможност за друг изстрел. Таниел вдъхна малко барут и стисна пушката си. Той се подготви за следващата вълна — те щяха да се сблъскат с барутен маг в пълен транс.
Нов пазител изникна на стената, опрял едната си ръка на амбразура, а с другата стискащ огромен нож. Ка-поел скочи към него, само за да бъде изблъскана с презрителна лекота. Таниел изрева и замахна с байонета си. Пазителят посегна към него, без да обръща внимание на тридесет и петте сантиметра стомана, пронизващи гръдта му, и стовари удар с опакото на ръката си. Таниел се олюля. Дори и в транса ударът го беше разтърсил.
Пазителят зърна лежащия на земята Бо и с рязко движение се освободи от все още пронизващия го щик. Борбадор повдигна ръце в опит да се защити, но не успя да изпревари скока на чудовището: уродът вече се намираше над него и повдигаше нож.
Таниел успя да достигне пазителя точно в последния момент. Той отново го наръга с щика си, като този път придружи промушването с вертикално движение. Пазителят изненадано извърна глава към него: очевидно не беше очаквал, че противникът му ще се опомни тъй бързо. Той веднага се опита да използва тежестта си, за да отскубне оръжието от ръцете на барутния маг.
Но Таниел нямаше намерение да допусне подобно нещо. С напрягане на сили, усетено по-скоро от самото оръжие, той блъсна пазителя обратно към стената и над нея. Следващото му напрягане изхвърли урода отвъд.
Надяваше се, че раните на съществото няма да му позволят повторно изкачване.
Той поспря за момент, за да помогне на Ка-поел. Падането я беше замаяло, но тя беше невредима.
В следващия миг Гаврил изникна при него.
— Продължавай да стреляш — изръмжа той, докато сграбчваше някакъв кезианец за шията и с една ръка го изхвърли отвъд стената. — Убий Привилегированите.
Фесник също изникна край тях, с къса сабя в едната ръка и дълъг прът в другата: той се бе съсредоточил върху събарянето на стълби. Под прикритието на Фесник и Гаврил Таниел грабна чантата си с кървави обръчи, зареди два куршума и се прицели.
Барутните магове умееха да насочват куршумите си след изстрел; най-талантливите умееха да поразяват цели, намиращи се зад ъгли. Самият Таниел бе наблюдавал баща си да прави това — Тамас беше най-добрият.
Самият Таниел се затрудняваше с подобно насочване и често не успяваше да прецени ъгъла. Успешният изстрел изискваше не само съвършено преценяване на момента, а и възмутителна концентрация. Именно последното затрудняваше Таниел. Един неуспешен подобен изстрел изпълваше главата му с болка от чукови удари. А успешният донасяше още повече агония.
За сметка на това той беше изключително умел в побутването на куршуми. На практика то представляваше незначително изместване на летящия куршум. За него достатъчен бе острият взор. И въпреки това Таниел не беше виждал друг, който да стреля по-точно от него самия. А той умееше да го прави с два куршума едновременно.
Ка-поел посочи двама Привилегировани, намиращи се на около десетина крачки един от друг. Те стояха край фортовете, на близо сто метра от крепостта, и бяха защитени от самостоятелни щитове. Таниел се прицели и дръпна спусъка.