И двамата рухнаха, всеки поразен от куршум в гърдите. Трети Привилегирован видя смъртта им. Таниел побърза да се прикрие.
Той направи знак на Ка-поел също да остане скрита: Привилегированият щеше да се оглежда за него. Но Таниел не можеше да спре да стреля.
Барутният маг бавно си пое дъх, зареди нов куршум и си припомни позицията на Привилегирования. При надигането си щеше да разполага с по-малко от секунда, за да се прицели и произведе изстрел. Той започна да се прокрадва край стената, за да изникне на ново място. След още няколко мига изчакване Таниел рязко се надигна.
Привилегированият бе повдигнал ръце, движещ пръсти. Виеща се мълния се материализира във въздуха над него точно в мига, когато Таниел дръпна спусъка. Светкавицата се вряза в мястото, където барутният маг се бе намирал преди секунди, при това с такава сила, че успя да повали самия него, Гаврил, Ка-поел, Фесник и десетина вражи войници.
А куршумът профуча право през гърлото на Привилегирования. Той рухна, давещ се в собствената си кръв.
Таниел си отдъхна.
Над склона се разнесе зовът на тръба. Звуците на битката започнаха да затихват, защото кезианците преминаха в отстъпление.
Гаврил изблъска войника, с когото се бе сражавал.
— Прекрати огъня! — нареди той. Оръдията заглъхнаха. Враговете, изкачили се на стената, захвърлиха оръжие. Гаврил се навъси към тях. — Ние не вземаме пленници. Предайте екипировката си и тръгвайте надолу.
Тази му заповед бе предадена по протежение на бастиона. Лишени от мускетите и барута си, враговете поеха обратно, крачещи сред мъртъвците си. Измежду ранените Гаврил намери кезиански офицер и го сграбчи за рамото.
— Кажи на фелдмаршал Тайн, че може да изпрати невъоръжени хора, които да приберат труповете. Предлагам няколкодневно примирие, за да се погрижим за ранените. — Гаврил повтори думите си и на кезиански, за да не остане съмнение, че е бил разбран.
Офицерът уморено кимна и с помощта на един от войниците си напусна стената и пое надолу.
Таниел приседна на земята край Бо.
— Добре ли си?
Бо го изгледа мълчаливо.
— Ще приема това за не.
— Всичко това да се продъни в ямите — промълви Бо.
Катрин, Рина и Алазин изникнаха сякаш от нищото — и трите му жени. Те обградиха Бо, едновременно загрижени и укоряващи, и го отнесоха във вътрешността.
Таниел и Гаврил ги проследиха с поглед.
— Не би било зле и аз да се уредя по подобен начин — каза Таниел.
— Какъв? — рече Гаврил. — С харем ли?
— Да — потвърди магът. Ка-поел го удари по ръката.
— Пробвал съм да се оправям с няколко жени едновременно. Чиста мъка си е. Не зная как Привилегированите се справят.
— Отнасят се с тях презрително — каза Таниел.
— Не и Бо. Май по-скоро трябваше да кажа: Не зная как Бо се справя.
Двамата се извърнаха към склона, загледани към оттеглящите се врагове.
— Този път ти наистина ни спаси кожите — отбеляза Гаврил.
Таниел го погледна неразбиращо.
— Тоест?
— Ти не знаеш ли? — За момент Гаврил сподели изненадата му, сетне избухна в смях и се тупна по коляното. Неколцина от близките граничари го изгледаха странно. — Искаш да кажеш, че нямаш представа кой беше последният, когото простреля?
— Привилегирован? — Таниел се приведе, за да вдигне бутилка фестивално вино. По някакво чудо тя беше оцеляла сражението. Барутният маг отпи глътка и след кратко колебание я подаде на Ка-поел. Тя я надигна веднъж, преди да му я върне.
— От сто метра дори аз го разпознах — отвърна Гаврил. — Мъжът, чиято мълния разруши няколко от крепостните защити, беше Брайон Безсърдечни.
Таниел, отново повдигащ бутилката, едва не се задави.
— Предводителят на кезианската кралска кабала?
— Същият.
Барутният маг трябваше да се подпре на стената, за да се задържи прав.
— Никога нямаше да се надигна да стрелям по него, ако знаех, че е той. В началото на войната Брайон беше във Фатраста и едва не предреши хода на сраженията. Той унищожи цяла армия — собственоръчно. Войната щеше да е приключила още тогава, ако Ипил не го беше призовал в Кез.
— Тогава се радвам, че не си го познавал — каза Гаврил. — Тази атака за малко да ни довърши. Техните Привилегировани се бяха преоблекли като редови войници и криеха ръкавиците си. И номерът им успя, тъй като Бо беше прекалено зает да поддържа щитовете, за да забележи.
А Таниел бе отворил третото си око прекалено късно. Мислено той се укори. Истински глупава постъпка, която за малко не бе донесла края на всички им.