Разследването на Адамат продължаваше вече седмица, а бе разкрило влудяващо малко информация. Ондраус отговаряше за държавната хазна — с изключение на кралските авоари, макар да се носеха слухове, че след екзекуцията на Мануч това се е променило — иззад същото това малко бюрце. Той си имаше официален приемен кабинет, където никога не отиваше — там работеха единствено неговите помощници, чиято работа той следеше зорко. Ондраус нямаше хобита, нито приятели. Една и съща слугиня беше поддържала дома му в продължение на четиридесет години, но не можеше да става и дума за близки отношения между двамата. Освен това Ондраус си имаше и телохранител, който го придружаваше при излизанията му извън дома — тоест, рядко.
Носеха се слухове, че той е присъствал на лова и е бил свидетел на изчезването на Тамас. Но Адамат не можеше да си го представи на кон.
— Вие не ми изглеждате като типа човек, който би предал отечеството си — каза Адамат. — Заради позицията си вие сте способен да подкопаете самото сърце на Адро, без кезианска помощ. Не става дума за пари. Моите проучвания показват, че вие сте един от най-заможните хора в Адро. Годишната ви заплата възлиза на двеста хиляди крана и притежавате над три милиона акра обработваема земя във Фатраста, половин милион акра от бакашанското крайбрежие, въгледобивна мина в Делив и половината дялове от кезианска търговска компания. Това са значителни задгранични инвестиции. Нима нямате вяра в собствената си родина?
— Ако бяхте проявили по-голямо усърдие, щяхте да откриете, че аз притежавам три златни мини и правото да събирам такса от двадесет планински пътя. Притежавам триста и двадесет хиляди акра лозя, финансирам северната търговска гилдия. — Ондраус махна с ръка. — Попитайте своя приятел Тамблар, ако се интересувате. Три хиляди от неговите работници работят в мой металургичен завод.
— И други фабрики — додаде Адамат.
Ондраус присви очи.
— Значи сте знаели.
— Просто ми беше любопитно кое ще посочите като най-ценно.
— Щом не ме подозирате, защо водим този разговор?
— Не съм казвал, че сте извън заподозрените. Ще призная, че се намирате в дъното на списъка. Но бих искал да зная какво ви показват счетоводните книги.
— Не ви разбирам.
Начинът, по който пръстите на Ондраус се обвиха около корицата, накара Адамат да заподозре противното.
— Говоря за пари. Вие проследявате целия им поток. Включително и онези негови ръкави, които един счетоводител не би трябвало да е проследил. — С бастуна си инспекторът посочи към книгата. — Аз проверих книжата ви в официалния ви кабинет. Изключително изчерпателна и впечатляваща работа.
— Те не са за външни очи — натърти Ондраус.
— Имам късмет, че аз не съм външен човек. Разбира се, наложи ми се да вляза в спор с хората ви. Те са ви много верни. Та, кажете ми, какво ви говори потокът на парите?
Няколко мига домакинът го наблюдава иззад очилцата си, преди да отговори. Мислите му пресмятаха.
— Ако мотивът е пари — поде Ондраус, — както се оказва почти винаги, в такъв случай лейди Винцеслав и Съдържателя отпадат. От месеци имам достъп до нейните сметки и мога да ви кажа, че в тях няма нищо нередно. А Съдържателя — престъпник или не, той си плаща данъците редовно, включително и на придобитите по незаконен начин. Човек, който си плаща данъците по подобен начин, не е от късогледите. Той желае стабилност, сред която бавно, но сигурно да укрепява влиянието си.
— Войната би означавала значими приходи за един опортюнист.
— Опортюнистите не си плащат данъците — каза Ондраус.
— Какво ще кажете за останалите членове на съвета?
Ондраус изсумтя.
— Ректорът е мистерия. Неговите финанси не съществуват, което е странно. С изключение на парите от университета, едва ли не излиза, че той не получава нищо. А Рикар Тамблар е бизнесмен. Той се старае да шмекерува с отчетите си. В последно време получава големи суми от Брудания и от банки във Фатраста и Гурла.
— Брудания е отдавнашен съюзник на Кез.
— А всички гурлански банки са собственост на Кез.
— Но Фатраста не е техен съюзник — каза Адамат. — И не съм сигурен, че думите ви по адрес на Рикар са обективни. Неговите профсъюзи сигурно са ви разгневили.