Тамас понечи да го подразни със знанието си, че знае за измяната на генерал Барат. В последния миг той се спря, сепнат от нова мисъл. Никслаус наистина ли се тревожеше от евентуално негово бягство? Нима херцогът действително смяташе, че пленникът има шанс да се измъкне? Та Тамас не можеше да разчита нито на уменията си, нито на единия си крак. Как можеше да избяга?
Никслаус се размърда, отмествайки завеската. След миг той отново се отпусна назад, с кисело изражение.
— Следят ли ни? — попита Тамас с цялата небрежност, която можа да призове.
— Трябва да ти кажа — отвърна отново надничащият навън Никслаус, подминавайки въпроса му, — че мнозина от нашия кралския двор одобриха преврата ти.
— Не се съмнявам. Ако успеете да завземете Адро, ще си поделите земята, която ние конфискувахме от благородниците.
— Конфискувахме? — повтори херцогът. — Откраднахме е по-точната дума. Отнетите земи и вещи ще бъдат върнати на живите роднини на законните им собственици. Титлите ще бъдат възстановени. Ще има данъци, но на лишените аристократи ще бъде протегната ръка за помощ.
— В такъв случай Ипил не е чак толкова глупав — каза Тамас. — Нито чак толкова алчен.
За момент Никслаус изглеждаше готов да го зашлеви. В крайна сметка той се ограничи с вирване на нос.
— Що за пропуск във възпитанието е породил подобна омраза към по-висшите от теб? Подобно презрение към богоизбрания владетел?
— Никакъв бог не е избирал Ипил — изсумтя Тамас. — Освен ако не става дума за бога на глупаците.
— Няма да търпя богохулство — каза Никслаус. — Разговорът е приключен.
С напредването на деня купето се нагря и стана задушно. Тамас разкопча новата си риза. Ловджийското му палто бе заменено с друго, кафяво.
Никслаус и пазителят не изглеждаха смутени от горещината; херцогът нямаше намерение да отваря някой от прозорците.
Тамас позна прекосяването на канала. Мостът бе изграден от камък и стомана, по него каретата напредваше почти безшумно. Те се намираха близо до пристанището.
Никслаус не спираше да наднича навън. Какво ли усещаше той с магията си? Дали Сабон ги преследваше? Или просто херцогът се чувстваше неспокоен заради близостта на градския гарнизон? Тамас бавно си пое дъх и се вгледа в лицето му. Да, Привилегированият определено изглеждаше изнервен. Но изобщо нямаше паникьосан вид. А той би имал всички основания да се паникьосва, ако някой от барутните магове на Тамас се намираше наблизо.
Фелдмаршалът се вслушваше в обграждащите ги звуци, за да определи точното място в града, където се намираха. Ясно беше, че се намират край пристанището, нали неотдавна бяха подминали канала. Ако бяха минали по Роанския мост, значи се намираха съвсем близо до водата. Една лодка щеше да ги отнесе до всеки от крайбрежните складове. Никслаус щеше да се постарае да отплава с плячката си колкото се може по-скоро.
Каретата спря. Никслаус повдигна завесата и се усмихна към посрещналата го гледка. Сърцето на Тамас се сви: бяха пристигнали.
Той се затрудняваше да определи кое го стресна повече: самата експлозия или последвалите я конски крясъци. Цялата карета се олюля, болезнено опъвайки веригите на Тамас. Барутният маг стисна зъби, когато цялата му тежест — заедно с тежестта на пазителя — го запрати към стената на купето.
Никслаус отвори вратата с ритник.
— Убий го, ако ме пленят — заръча той на пазителя, докато скачаше на земята. Ехото на насочена магия отново разклати купето, по-силно от неотдавнашната експлозия.
Тамас погледна към урода. Пазителят се настани на отсрещната седалка, изваждайки нож.
Последваха още експлозии. И писъци. Крещяха жени и деца. Тамас се почувства отвратително. Вън умираха хора. Случайни минувачи, попаднали в ужасяващ обстрел. Разнесе се залп, последван от почти безшумния пукот на въздушни оръжия, с които стреляха пазителите. Един куршум влетя в купето и прониза отсрещната стена, преминавайки между Тамас и наблюдаващия го пазител. Уродът се сепна.
— Разчистете пътя! — с крясък нареди кочияшът. — Ще се откъснем.
Тамас стисна зъби. Искаше му се да се нахвърли срещу пазителя, да изтръгне ножа от ръцете му. Без барут той не би спечелил двубоя, но поне би сторил нещо. Сега, с оковани крайници и лишен от магия, той бе ограничен до зрител. И можеше единствено да трепва, когато вълните енергия и експлозиите разклащаха купето.
Неочаквано каретата се раздвижи. Препятствието, препречвало пътя им — вероятно подпалена карета, пълна с пазители — беше изчезнало. Коларят не спираше да насочва конете, препускащи сред крясъци. Изстрелите долитаха далече зад тях.