— Кема, Олем излезе ли?
Войникът кимна.
— Преди малко. Изглеждаше много наострен.
— Донеси ми лист и писалка.
Кема взе поисканото от бюрото и му го донесе. Тамас надраска кратка бележка.
— Върви да настигнеш Олем. Кажи му най-напред да се заеме с това.
— Тъй вярно.
Тамас отново остана насаме с разпулсиралия се крак. Един пръст барут щеше да облекчи болката… стига да можеше да има ефект. Докато златната звезда се намираше в крака му не можеше да става и дума за барутен транс.
— Къде се е дянал проклетият Петрик? — промърмори той.
— Ето го. — Докторът тихо затвори вратата след себе си. Палтото му бе преметнато над едната му ръка, а другата стискаше медицинската чанта. — Вдигна ме от прекрасна партия бридж — отбеляза той, поглеждайки към фелдмаршала през очилцата си. Той имаше раздразнен вид, което всъщност си беше част от обичайната му физиономия. Заради тази си прямота той бе отстранен от не едно назначение. За сметка на това компенсираше със способностите си.
— Моля да ме извиниш — каза Тамас. — За мен не е проблем да потърпя болката още малко, ако искаш да си довършиш играта.
Доктор Петрик спря, сви рамене и се обърна към вратата.
— Не си ли чувал за ирония, дърти негоднико?
Петрик отново погледна Тамас и се приближи до него. Той крачеше с походката на наднормено тегло, макар да беше хилав като клечка.
Медикът приседна на дивана, смъкна очилата си и започна да оглежда лицето му през монокъл.
— Плитки драскотини — рече той подир миг. — Нищо сериозно. Имал си леко сътресение. — Петрик щракна с пръсти пред лицето му и се вгледа във всяко от очите му. — Но вече си добре.
Подир това лекарят взе крака му — без особена предпазливост — и го премести в скута си. Там той свали бинтовете и се зае да разглежда раната.
— За теб вече се е погрижил лекар — каза той. В гласа му се долавяше острота.
— Да — рече Тамас. — С похитителите ми имаше лекар. Той излекува крака ми.
— Как изглеждаше раната преди?
— Не зная. През цялото време бях в безсъзнание.
— Имал си късмет. Изглежда костта е била пръсната. Който и да е бил колегата ми, свършил е добра работа — неохотно призна Петрик.
— Искам отново да го отвориш.
Лекарят бавно го погледна.
— Прощавай?
— Искам отново да отвориш раната.
Петрик внимателно отпусна крака.
— Явно раната на главата ти е по-сериозна, отколкото очаквах.
Наистина ли в гласа му се долавяше загриженост? Не, най-вероятно Тамасовите сетива му погаждаха номер.
— Хирургът е вложил късче злато, преди да зашие раната. — Тамас трябваше да замълчи за момент след тези думи. Дори от самото изричане му се гадеше. — Не мога да използвам способностите си.
Доктор Петрик си сложи очилата. В следващия момент ги свали, за да ги върне за трети път. Той подпря брадичката си с юмрук и се загледа в крака.
— Ти си луд — рече той. — Няма да го сторя. А и не е необходимо. С течение на времето около златния елемент ще се образува киста. Златото повече няма да се намира в досег с кръвта ти и отново ще можеш да използваш магията си.
— Това е заповед — каза Тамас.
— Нима мислиш, че това би помогнало? Ако шокът не те убие, ще изгубиш крака си. Което пак би могло да те убие. Очевидно е, че в момента ти не разсъждаваш ясно.
— Никслаус каза, че парчето звезда е със заострени ръбове. Това означава, че всеки път, когато се раздвижа, то ще разкъсва образувалата се около него тъкан и отново ще влиза в досег с кръвта ми. Всеки път го усещам.
Петрик се поколеба.
— Оценявам загрижеността ти — добави Тамас.
— Загриженост? — повтори лекарят. — Да, загрижен съм за себе си. Знаеш ли какво ще сторят с мен лакеите ти, ако умреш по време на процедурата или впоследствие? По пътя за насам се разминах с Олем. Не съм глупак. Очевидно е, че ти си го отпратил, за да не може да възрази. А Сабон още не се е върнал. Те двамата ще ме разкъсат.
— Кой ще те разкъса?
Сабон стоеше на прага, разкопчаващ мундира си. Униформата бе покрита с барутни петна, кал и обгаряния. Приличаше на миньорска дреха. По бузата на Сабон личеше разрез, вече засъхващ. Ръцете му бяха мръсни.
— Спипа ли го? — попита Тамас.
Сабон поклати глава:
— Съжалявам.
Фелдмаршалът преглътна укора си.
— Как успя да се измъкне?
— Имал е отдавна подготвен път за бягство — обясни Сабон. — Склад с таен проход, отвеждащ до канализацията. Хората ни завардват отточните места, но бих се изненадал, ако го открият. Влора все още го следи, само че той би могъл да изникне на всяко място в Адопещ. Сякаш бе очаквал да го настигнем.