Той изсумтя презрително и пристъпи по-близо, за да огледа крака на Тамас.
— Имал си и по-добри дни — рече той.
— Така е.
— Той ще изгуби ли крака? — обърна се тъмнокожият към доктор Петрик.
Запитаният не обърна внимание на предупредителния поглед, хвърлен му от Тамас.
— Възможно е, ако сторя онова, което той иска от мен.
— Какво е то? — Сабон погледна към Тамас.
Фелдмаршалът бавно си пое дъх.
— Лекарят на Никслаус е вложил късче злато край костта, преди да зашие раната. То е заострено, за да не позволи образуването на киста.
Сабон го изгледа смаяно.
— Негодник — изръмжа той. — Със зъби ще му откъсна ръцете, когато го спипам.
Тамас не можеше да възрази.
— Ако го заловим — поправи Тамас. — Петрик, настоявам да ме оперираш.
Докторът мълчаливо погледна към Сабон.
— Невъзможно — каза Сабон. — Ако умреш, цялата кампания ще бъде изложена на риск.
Цялата кампания. Тамас почти се усмихна. Сабон никога не би признал притеснението си.
— Ние току-що те спасихме — продължи приятелят му.
— Не бих могъл да продължа без магията си — каза Тамас. — Петрик, какви са рисковете, ако не го извадим?
Възрастният медик се навъси.
— Ако парчето наистина е с такава форма, кракът ще те боли непрекъснато. Няма да можеш да спиш, а последвалото изтощение няма да позволи на тялото ти да се възстанови. — С мрачен вид Петрик призна: — Наистина ще трябва да го извадим.
Сабон погледна към Тамас и лекаря.
— Желая ви късмет — каза той, напускайки стаята.
— Искали сте да ме видите?
Адамат пристъпи от крак на крак и хвърли бърз поглед към редицата хирургически инструменти, положени край Тамас. Хирургията винаги го изнервяше — имаше прекалено много неща, които можеха да се объркат. А и всяка година лекарите измисляха нови и болезнени начини да убиват под претекста на лечение. В действителност тази мисъл бе нерационална, самият Адамат го знаеше. Статистиката потвърждаваше напредъка на медицината. Някогашните практики, като кръвопускането, ставаха все по-непопулярни, изместени от модерни идеи за стерилизирането. От Времето на Крезимир насам медицината не беше се справяла толкова добре.
Фелдмаршалът седеше на ръба на операционната маса. Една от стаите в Благородническата палата бе превърната в операционна. Той беше гол, ако не се броеше кърпата, стегната около кръста му. А Адамат получи повод да се удиви от десетките стари белези, покриващи гръдта му. Някои бяха от остриета на саби, имаше белег от намушкване с нож, а също и зарасналите дупки на три куршума. На главата му имаше цицина, видима дори сред косата, а десният му крак бе зачервен и подут. Край него лекар в бяла престилка внимателно подреждаше инструментите си.
Значи Тамас беше жив, макар и изнурен. Клюкарските колони биха убили, за да узнаят какво се е случило вчера на улица „Пало“ и къде е бил Тамас през предишните два дни. Адамат реши да не пита за това.
Тамас кимна.
— Откри ли самоличността на предателя?
— Още не съм.
— Защо?
— Не се оправдавам, но аз върша работа, която би трябвало да бъде възложена на двадесетина.
— Плащаме ти добре, не е ли така?
— Не точно. А и парите не биха могли да ускорят напредъка на работата ми. Налага ми се да провеждам разпити, да пътувам много.
— Не точно?
— Аз разследвам счетоводителя, фелдмаршале. Не мога да го разпитам, а след това да му поискам чек.
Тамас изсумтя.
— Олем, погрижи се инспекторът да си получи възнаграждението.
Телохранителят в ъгъла преустанови краченето си, за да кимне.
— Никого ли не подозираш? — продължи Тамас.
— Подозрения имам, но не и категорични доказателства — отвърна Адамат.
— Получих писмо — фелдмаршалът посочи към бюрото си — от сина си Таниел. Той е в Рамензид, помага на граничарите да отблъснат кезианската атака. Двамата с Привилегирования Борбадор са открили, че могъща магьосница се е присъединила към нашествениците. Тя възнамерявала да отведе Привилегированите от кезианската кабала отвъд крепостта, до Крезим Курга, за да призове Крезимир с тяхна помощ.
Адамат буквално зина.
— Това е нелепо.
— Определено. Под обсада хората често губят перспектива. А и синът ми не е добре. — Тамас не уточни. — И все пак съм принуден да се съобразявам с обстоятелствата. Възможно е кезианците да са разработили ново оръжие или… — С гримаса той погледна към прозореца. — В работата си не откри ли още нещо за Обета на Крезимир? Нещо, което да показва защо да бъде призован? Или как той ще се опита да отмъсти за смъртта на избрания от него владетел?