— Как смееш… — Шарлемунд започна да изтегля оръжието си.
— Вън! — изрева Михали. Черпакът се озова в ръката му, прилягащ не по-зле от шпага. Широкият край се озова пред лицето на архидиоцела. — Лъжепоклонник, противен глупак. Само ми дай повод да те смажа.
Лицето на Шарлемунд се изкриви от гняв.
— Какви са тези глупости? Ти си арестуван в името на църквата! С черпака си няма да уплашиш никого, безбожни чревоугоднико!
Неочаквано Михали го нападна. Архидиоцелът отстъпи назад, изтегли оръжието си и замахна. Майсторът пресрещна острието с дръжката на черпака си, умело го изблъска встрани и удари Шарлемунд с такава сила, че онзи отхвърча над дивана.
Стаята бе притихнала. Олем изтича при поваления.
— Нима току-що убихте архидиоцела? — попита Адамат.
Михали изсумтя.
— Трябваше да го сторя — рече той. — Не оставяй бульона да изстине, фелдмаршале.
Без да каже нищо повече, майсторът готвач напусна стаята.
— Жив е, сър — каза Олем. — В безсъзнание е.
Адамат се спогледа с Тамас. В погледа на фелдмаршала той различи собственото си удивление.
— Олем, погрижи се архидиоцелът да бъде настанен в една от стаите на долния етаж. Паднал е зле по стълбите и си е наранил главата. Постарай се да намериш свидетели. За теб, инспекторе, съм сигурен, че също си видял това.
Адамат приглади дрехата си.
— Падането наистина беше много лошо. Търкулна се цели два реда стъпала, преди да го спрем.
— И аз останах с подобно впечатление — продължи Тамас. — Докторе, какво можеш да предпишеш на Шарлемунд?
Докторът презрително изгледа лежащия.
— Арсеник?
— По-скоро нещо, което да му даде хубаво главоболие за сметка на неотдавнашните спомени.
— Цианид.
— Докторе!
— Ще измисля нещо — промърмори медикът.
— Олем.
Олем, започнал да издърпва тялото на архидиоцела, поспря.
— Слушам?
— Какво е станало с пазачите на архидиоцела?
— Възнамерявах да ви кажа след операцията, сър.
— Не се съмнявам. Какво е станало?
— Каквото чухте, фелдмаршале — отвърна Олем, без да се изправя. — Момчетата не искат да изгубят Михали. Казват, че той ни носи късмет. Аз нямах нищо общо. Или поне не много.
— Как така им носи късмет? Какво е направил, за да мислят така?
— Напълнил е стомасите им — каза телохранителят.
— Жертви?
— Следващия път може и да има. — По лицето на Олем изникна сянка.
— А ако издам изрична заповед?
Телохранителят сведе взор.
— Сигурен съм, че ще бъде изпълнена, фелдмаршале.
Тамас затвори очи и ги разтърка.
— Ти какво предлагаш, инспекторе?
Адамат се сепна.
— Не съм сигурен, че познавам случая достатъчно добре. — Тук той се чувстваше все по-неловко; случилото се току-що изобщо не беше за неговите очи. Но определено трябваше да открие повече за този Михали.
— Да си представим, че го познаваш — настояваше Тамас.
— Лош военачалник е онзи, който се подчинява на прищевките на войниците си — каза Адамат. — И още по-лош е онзи, който не се вслушва в тях. Все пак има смекчаващи обстоятелства. — С глава той кимна към архидиоцела, когото Олем отново бе започнал да извлича от стаята.
— Олем.
Телохранителят отново спря.
— Той идва на себе си, сър.
— Бих предпочел това да не се случва още.
Последва звук от месест удар.
— Няма да се случи, сър.
Тамас подпря главата си с юмрук.
— Да се знае, че Михали е бил призован да служи в седма бригада на адранската армия. Изпратете бележка до Хасенбур, в която ги уведомявате, че могат да изпратят лекар, който да го наблюдава. На наши разноски. Така Кларемон няма да има основания да се притеснява.
— А църквата?
Фелдмаршалът въздъхна.
— Те могат да изпратят свещеник при него, ако искат. Да го обърне в правата вяра и прочие.
— И Михали официално е готвач на легиона?
— Майстор готвач.
— Тъй вярно, сър. Благодаря ви, сър.
Тамас изчака излизането на войника, преди да започне да пие бульона си. Минаха няколко мига, изпълнени единствено със звука от удовлетворените му глътки.
— Инспекторе?
— Слушам ви? — Адамат осъзна, че отново се е унесъл в мислите си.
— Свободен си.
При излизането си Адамат чу как фелдмаршалът се обръща към лекаря:
— Да пристъпваме към работа, Петрик.
Отвъд прага той се поколеба. Тамас се бе справил добре с неочакваната ситуация. Подобен човек не би търпял някой да не се подчинява на заповедите му. Инспекторът за пореден път се замисли дали да не му разкаже за лорд Ветас. Ако Тамас сам откриеше измяната му, Адамат щеше да изгуби шанса да си върне близките. Но ако Адамат опиташе да ги спаси, дори с помощта на Тамасовите войници, също имаше вероятност да ги изгуби. Рискът беше прекалено голям.