На вратата се почука.
— Влез — рече Тамас и събра силите си. Точно сега не биваше да изглежда слаб.
През отворилата се врата фелдмаршалът зърна изчакващата отвън Влора, отпуснала ръце върху пистолетите си. Двама войници въведоха бригаден генерал Барат. За разлика от колегата си, Барат беше висок, с остри черти и сурово чело. В същото време бузите и погледът му съдържаха достатъчно мекота, за да му придадат красив вид. Той беше гладко обръснат — според войнишките слухове не толкова от обич към гладката челюст, колкото от неспособността да си пусне истинска брада. Барат беше двадесет и шест годишен. Произхождаше от семейството на виконт; баща му беше починал преди години.
Тамас не пропусна да забележи самоуверения израз върху лицето му, а също и сабята, окачена на колана му.
— Заповядай, седни — каза Тамас, сочейки към столовете от другата страна на бюрото си.
— Предпочитам да остана прав — отвърна бригаден генерал Барат. — Надявам се, че има причина за придружавалите ме войници. Може би е станало някакво недоразумение.
— Сигурен съм, че е така — каза фелдмаршалът. — Ще се наложи да отнема малко от времето ти.
Той замълча, загледан в лицето на Барат, очакващ признаци на смущение. Мина около минута.
— Това е наистина необичайно, фелдмаршале — каза наемникът.
— Извини ме. Все още се намирам под влиянието на случилото се през последните дни. Бях се замислил…
— За какво, сър?
— Чувал си за измяната на Рийз, нали? — попита Тамас.
Наемникът се вцепени.
— Той е позор за Крилете на Адом. Много се радвам, че сте добре, фелдмаршале — додаде той.
— Благодаря ти. — Тамас леко се усмихна. — Имаш ли представа защо Рийз ни е предал?
— Той беше съкрушен човек, сър — рече Барат. — Стар и озлобен.
Тамас се престори на изненадан.
— Наистина ли? Не мога да кажа, че сме били приятели, но двамата с него сме почти на едни години. Той завърши университета и академията преди мен. Нищо не можеше да се сравни с начина, по който обичаше Адро, освен това беше прекрасен баща и пълководец. Той прекрасно поведе кампанията срещу роялистите.
— Това бяха моите лични впечатления от него, сър. Аз го познавах около година. Не исках да прозвучи обидно.
— По каква причина той е бил стар и озлобен? — осведоми се фелдмаршалът.
— Не зная. Той…
— Слушам те.
— Не бих искал да се докосвам до слухове, сър, не и без да разполагам с факти.
— Малко е късно за това — отбеляза Тамас. — Рийз ме предостави в ръцете на кезиански Привилегирован. Той е гнусен предател.
Барат бе придобил леко сепнат вид при тези думи. Той облиза устни и каза:
— Не мисля, че той ме харесваше. Дразнеше го високото мнение, което лейди Винцеслав има за мен. Не одобряваше, че човек на моите години се е издигнал до подобен чин.
Тамас отново се престори на изненадан.
— Трудно ми е да си представя това. Зная, че колегата ти Сабастениен се издигна дори по-бързо от теб, без да спи с лейди Винцеслав.
— Така е, но… — В следващия миг Барат осъзна чутото. — Фелдмаршале! С цялото ми уважение към вас, ще трябва да настоя да вземете назад тези думи.
— И двамата знаем, че са истина. То е известно не само на двама ни с теб, а и сред моите войници и Крилете на Адом.
В действителност не беше така, но Барат нямаше как да знае. Тамас чу как Сабастениен се размърдва зад паравана. За момент Барат погледна натам; фелдмаршалът прочисти гърло, за да привлече вниманието му.
— Не бих се поколебал да ви призова на дуел. За да защитя своята чест и честта на милейди.
— Готов си да обявиш дуел на един барутен маг? — рече Тамас. — Наистина ли?
Барат се подсмихна.
— Точно така. И съм готов да настоя да изберете пистолети, дори и ако това ще означава смъртта ми. Готов съм да защитавам честта си.
Барат знаеше за златното късче, имплантирано в крака на Тамас, иначе не би бил тъй великодушен. Освен това той бе започнал да високопарничи, следователно знаеше, че е наблюдаван.
— Къде е синът на Рийз? — попита Тамас.
Генерал Барат го погледна сепнато.
— Моля? Как бих могъл да зная?
— Прощавай, умът ми е уморен. Вече зная къде е. Тази сутрин са извадили тялото му от канала. Намерели са го тъй жестоко удушен, че главата се е отделила при изваждането на трупа. А нозете му били оковани. Тъжно е, че едно осемнадесетгодишно момче с подобен потенциал е приключило живота си по подобен начин. Трябва да знаеш, че това е още една обща черта между двама ни с Рийз: и двамата се оженихме късно, и двамата се сдобихме със син скоро преди съпругите ни да починат.