Тамас си помисли за Таниел и за битката в планината. Какво ли би сторил той, ако някой вземеше Таниел за заложник?
С премигване той изясни започналия да се замъглява поглед, като в същото време потисна яростта си. В момента му трябваше хладнокръвие.
— Да, истинска трагедия — съгласи се Барат.
— Един свидетел от Адопещенския университет каза, че късно снощи човек, приличащ на теб, влязъл в спалните помещения. Един от състудентите на момчето го видял да излиза със същия човек.
— Невъзможно — натърти наемникът. — Никое разследване не би могло тъй бързо… — Той замълча, усетил капана. — Надявам се, че убиецът ще бъде открит и съден. Стореното от бащата на момчето не е оправдание.
— За удушаване често биват използвани струни от пиано — отбеляза Тамас. — Хората, които нямат опит в това, често порязват пръстите си. Би ли ми показал ръцете си?
Барат сключи ръце зад гърба си и направи крачка назад.
Тамас бавно си пое дъх и с висок, спокоен глас обяви:
— Баща му ме предупреди, че сред бригадните генерали има предател. Той ме предупреди, че синът му е бил взет за заложник, и ме помоли да го защитя. Не се интересуваше, че с неговия живот е свършено. Рийз не беше предател, Барат. Той беше патриот. Герой. Той ме предупреди за теб.
— Какви са тези бръщолевеници? — просъска Барат. — Вие сте си изгубили ума.
— Понякога ми се струва, че така би било по-лесно. Кой е предателят, Барат? Ще се отървеш по-леко, ако ми кажеш.
— Върви да се продъниш в ямите — навъси се офицерът. — Ти нямаш никакви доказателства, старче. А аз нямам никакво намерение да се занимавам с глупостите ти. — Той рязко се извъртя и закрачи към вратата. Тя се разклати под дръпването му, но не се отвори. — Защо вратата е заключена?
Наемникът нервно погледна към балкона. Олем наблюдаваше случващото се през прозореца, с пушка в ръце.
Барат отново се извърна към Тамас.
— Ти за какъв се мислиш? Лейди Винцеслав няма да търпи подобно отношение към един от хората си! Какво ще направиш? Ще ме арестуваш? Ще ме изпратиш на съд? Херцогинята ще ме защити. Аз дори няма да помириша килия, а ти само ще се изложиш. Абсурдните обвинения на един озлобял дъртак. — И Барат се усмихна по-широко. — Също като Рийз! Изменник, предал собствената си родина. Ти дори вече не си барутен маг.
От нагръдния си джоб Тамас извади куршум и демонстративно започна да го търкаля между пръстите си. Върху дланта на другата му ръка почиваше заряд с барут.
— Не съм ли? — Той поклати глава. — Уви, колкото и да ми се иска, това дело не е за мен. — Тамас отпусна ръце и високо каза: — Под възглавницата на дивана има пистолет. Зареден.
— Какво? — Барат изтегли сабята си и пристъпи към Тамас.
Генерал Сабастениен изникна иззад паравана. Той взе пистолета и дръпна петлето назад. Ръката му не трепваше.
Екотът на изстрела замая Тамас. Фелдмаршалът опря ръце на бюрото си, докато световъртежът отмине, и повдигна очи към трупа. Междувременно Олем влизаше обратно в стаята.
Мозъкът на Барат бе опръскал дивана и част от канапето. Тялото му все още потръпваше в последните си конвулсии. Генерал Сабастениен отпусна оръжието.
Сега ръцете на наемника бяха започнали да треперят. С пребледняло лице той хвърли пистолета на земята и се отпусна върху канапето.
— А аз вярвах, че Рийз е предател — промълви той след момент. Гласът му беше измъчен; страданието ясно се виждаше върху лицето му.
— Той беше добър човек — рече Тамас.
— Синът му…
— Наистина е мъртъв. Олем, потърсете останките на Рийз. Той беше убит с магия, така че няма да е останало много. Претърсете целия Кралски лес, ако се наложи. Искам да бъде погребан заедно със сина си, до съпругата си, с всички почести.
— Тъй вярно — тихо каза Олем.
— Какво да кажа на херцогинята? — каза Сабастениен. В този момент той изглеждаше съвсем млад.
— Ти го застреля, за да ме защитиш — успокои го Тамас. — Няма да позволя да бъдеш изправен пред военен съд.
— Аз застрелях любимия на лейди Винцеслав, свой другар — с треперещ глас каза наемникът. — Каквато и да е причината, ще бъда изхвърлен от Крилете. — Той замълча. — Свободен ли съм?