— Какви вести изпраща фелдмаршал Тайн? — попита магът.
— Да считаме бойните действия за възобновени — каза Гаврил. — Има ли някакви признаци за нощно нападение?
Мамка му.
— През целия ден нямаше никакво движение на склона.
— А копачите?
— И от тях нямаше следа.
Сапьорите бяха продължили да работят през цялото това време. Таниел бе възнамерявал да излезе и да ги прогони, но Гаврил бе настоял примирието да бъде спазено.
— Защо копаят? — изръмжа Гаврил. — Намират се прекалено далеч, за да изникнат тук. А Бо каза, че не използват магия.
— Ти изобщо виждал ли си го как изглежда? — рече Таниел. — Цяла седмица не е спрял да се налива с бира. Прилича на човек, пропълзял от ямите. Съмнявам се, че би могъл да усети магия, дори и тя да го зашлеви в лицето.
— Хайде сега — обяви глас. — Не е чак толкова зле.
Таниел се извърна и видя, че Привилегированият е застанал недалеч от тях. Там ли се бе намирал през цялото време?
Барутният маг се навъси насреща му. Бо стискаше плоска бутилка и се опираше на Катрин, която изгледа Таниел с унищожително презрение.
— Трябва да спиш, а не да пиеш — каза Таниел.
— Там става нещо. — Борбадор посочи към кезианската армия. — Кой знае какво са замислили…
— Няма какво да направим — рече барутният маг. — Оръдията не могат да ги докоснат. А обстрелът на склона над тунела им нямаше никакъв ефект. Нямаме представа колко е дълбок въпросният тунел, нито къде отвежда. Възможно е да се опитват да изникнат отвъд стената, в самото сърце на крепостта или пък, с помощта на магьосниците, направо да изникнат от другата страна на планината.
— Неприятна мисъл — каза Привилегированият. — Но нали ти сам заяви, че цял ден не си зървал копачите.
— Не се съмнявам, че те все още работят.
— Точно затова взех решение — рече Гаврил. И двамата погледнаха към него. — Възнамерявам да поведа щурм, за да прочистя тунела им.
— Кога? — Таниел вдъхна щипка барут.
— Утре. Стига да успея да отрезвя Бо.
— Аз и сега съм си трезвен — заяви споменатият. В същия момент той залитна и щеше да рухне, ако не беше подкрепата на Катрин.
Гаврил не обърна внимание.
— Искам да изтъкна, че няма да има голям риск. Армията им се намира на часове от мястото. Но ако заварим Жулин там — или дори двама от по-слабите Привилегировани… Бо няма да е достатъчен. — Той погледна с очакване към Таниел. — Участието ще бъде доброволно.
Таниел изсумтя, при което синусите му пламнаха. През последната седмица той се бе постарал да не вдъхва барут. Не бе успял, но поне носът му бе спрял да кърви.
— Разбира се, че ще дойда.
— Благодаря ти — кимна Гаврил с облекчен вид. — Но няма да се нуждая само от теб.
Барутният маг се навъси за момент, преди да се сети.
— Ка-поел.
Гаврил отново кимна.
— Не съм сигурен… — рече Таниел. — Тя е съвсем млада.
— Тя е магьосница — каза Гаврил. — И то могъща. Разговарях с Бо. Той проявява голям интерес към нея.
— Голям — потвърди Привилегированият.
Таниел се навъси и към двамата. Подир момент Гаврил добави:
— Не в този смисъл.
Отличникът продължаваше да се мръщи.
— Ка-поел се намира под моята защита — каза той. В действителност беше обратното, поне така му беше казал Бо. — Да, тя ми е помагала да преследвам Привилегировани, сблъсквала се е с някои неприятни случаи…
Той си спомни как девойката се беше хвърлила пред него, за да го защити от Жулин. Ка-поел беше по-силна, отколкото изглеждаше.
Бо въздъхна.
— Таниел, пред нея повечето от кезианските кабалисти изглеждат като деца. Ще имаме нужда от нея.
Таниел неочаквано си спомни сблъсъка с Розалия в музея на Адопещенския университет. Възрастната жена бе изглеждала особено смутена от присъствието на Ка-поел. Явно предеята бе усетила нещо, неосезаемо за него…
— Това не зависи от теб — добави Гаврил.
— Нима?
— Аз вече я попитах. Тя е съгласна.
Таниел го погледна невярващо.
— И просто си ме подминал?
Гаврил изду бузата си с език и, загледан в очите на Таниел, отвърна:
— Зная какъв риск ще поемем там. В този момент тя е по-ценна от Бо. Исках да зная дали тя е съгласна да дойде, преди да мога да реша.
Барутният маг го изгледа остро; планинецът не обърна внимание.
— Утре вечер? — попита Таниел.
— Утре вечер — потвърди Гаврил.
Таниел пъхна ръце в джобовете си и се отправи към вътрешността на крепостта. Дните бяха започнали да се затоплят, нощите определено губеха хладината си — приближаващото се лято се усещаше дори и тук, високо в планината, макар че тя нямаше да позволи задух. Затова Таниел се уви по-плътно и се отправи към кръчмата, заслушан във воя на вятъра. Свистенето го накара да потръпне неволно.