По средата на улицата той спря. Струваше му се, че към стенанието на вятъра се е присъединил и друг вой, който в крайна сметка го замени. Звукът напомняше на животинско ридание.
С ново потръпване магът се огледа. Звукът идваше от склоновете над тях; в ясна нощ като тази, в която нищо не скриваше светлината на звездите, звуците се разнасяха надалеч.
Той се загледа към североизточния проход. И в следващия момент разтърка очи, преди да се вгледа по-внимателно. Струваше му се, че там нещо се движи.
Воят се понесе отново, див и смущаващ звук. Таниел бе чел, че в тази планина няма вълци, само пещерни лъвове. А този рев не приличаше на пещерен лъв. С мъка той отклони погледа си от склона.
С периферното си зрение различи раздвижване — някой се промъкваше към него. Таниел сепнато се обърна. Силуетът рязко изчезна. Барутният маг се хвърли подире му, край ъгъла на една стена.
— Какво ти става? — Той сграбчи Ка-поел за дрехата; ръцете му трепереха. — Не ме плаши така.
Тя го погледна с огромни зелени очи, поглъщащи лунната светлина. Таниел я пусна и приглади собствената си дреха.
— Здравата ме стресна. Какво правиш тук?
Ка-поел посочи към очите си, сетне към него.
— Пазиш ме? От какво, в името на Крезимир?
Тя повдигна рамене.
Таниел шеговито я удари по главата. Тя бе подстригала косата си още по-късо, почти до ушите.
Барутният маг напусна пресечката и приседна на една веранда. Ка-поел понечи да се отдалечи.
— Ела — каза Таниел, стараейки се да не звучи грубо. Тя се настани край него с движенията на девойка, заплашена от баща си, която знае, че невинната усмивка ще я отърве от наказанието. — Защо не ми каза, че Гаврил е говорил с теб за предстоящата вилазка?
С повдигната вежда Ка-поел посочи към гърлото си.
— Да, зная, че не можеш да говориш. — Таниел подбели очи. — Но винаги успяваш да ми предадеш нещата, които искаш.
Ка-поел се нацупи.
— Не се прави на срамежлива. Както казах, винаги успяваш.
Тя обви ръце около себе си, сетне посочи към Таниел. Таниел поклати глава. Девойката удари с длан по гърдите си, над сърцето, и отново посочи към него. Тя ме обича? Не, надали беше това. Той отново поклати глава в знак, че не разбира. Ка-поел въздъхна. Тя замахна с въображаем меч и повдигна другата си ръка.
— Щит? — отгатна Таниел.
Девойката кимна и посочи към него.
— Да защитава мен? Искаш да ме защитиш? Та ти си на… петнадесет? Имаш си по-важна работа от това да защитаваш мен. Та ти съвсем доскоро си си играела с кукли. — Тук Таниел си спомни фигурката на Жулин. — Е, ти все още си играеш с кукли. По опасен начин. Но не бива да ме защитаваш.
Таниел си спомни себе си на петнадесет. Твърдоглаво, хилаво момче с права черна коса и едва набождаща брада. Впоследствие той бе наедрял, заякнал и се бе издължил. И носеше белезите на доказал се войник. Вече се чувстваше стар, макар да беше само на двадесет и две.
Ка-поел му обърна гръб.
— Хайде сега, недей да…
Тя скръсти ръце.
Таниел се изправи и се приближи до нея. Девойката бързо разпери пръсти пред него.
— Моля?
Тя повтори жеста си.
— Деветнадесет… Искаш да кажеш, че си на деветнадесет? — изненада се Таниел. — Винаги мислех, че си дете. Динизийките биват омъжвани на шестнадесет години.
Девойката поклати глава, все така без да го поглежда, и посочи към себе си.
— Но не и ти.
Кимване.
— Не ме е грижа на колко си. Не искам да ме защитаваш.
Тя рязко се обърна към него. Лицата им се намираха достатъчно близо, за да може той да усети дъха ѝ. Той беше сладостен, като мед. Таниел неволно се замисли за това.
Много жалко, изрекоха устните ѝ.
Таниел стисна зъби. Проклето момиче.
— Защо си толкова притеснена за мен? — бавно попита той.
Тя се приведе близо до него, почти допряла устни до неговите. Таниел се взираше в очите ѝ. Те улавяха блясъка на звездите и сами проблясваха пакостно. Освен това тя се подсмихваше. Таниел откри, че сърцето му трепва.
Тя се обърна рязко и се затича по улицата.
Таниел рязко си пое дъх, загледан подире ѝ.
— Това пък какво беше? — тихо промърмори барутният маг. Той облиза устни и установи, че се е замислил за потенциалния вкус на целувката ѝ. Побърза да прогони тази мисъл от ума си. Тя беше слугиня, необразована дивачка.
Таниел пъхна ръце в джоба си и продължи по улицата с надеждата, че при прибирането си в офицерската казарма няма да я завари вътре.