— Да, Ваше високопреосвещенство.
— А кой е този човек?
— Инспектор Адамат, Ваше високопреосвещенство.
Архидиоцелът раздвижи рамене и презрително изгледа Адамат.
— Копоят на Тамас. Да. Защо си тук?
Адамат бе получил възможност да го огледа отблизо. Шарлемунд беше внушителен човек, с една глава по-висок от него. Преди да постъпи в служба на Въжето, той бе ненадминат в цял Адро фехтовчик. Дори и сега жестовете му задържаха същата целенасочена плавност.
Инспекторът не беше забравил, че Шарлемунд бе посветен за архидиоцел на следващия ден след постъпването си в църковна служба. Този прецедент бе предизвикал скандал, за който се говореше с години, но през цялото това време новоназначеният бе запазил длъжността си. Шарлемунд имаше могъщи приятели.
Освен това имаше две големи синини върху лицето си, макар и прикрити с цялото старание, на което бе способен гримът.
— Ваше високопреосвещенство — поздрави Адамат, свеждайки глава. — Надявам се, че сте се възстановили изцяло подир падането си миналата седмица. Беше неприятна гледка.
— Говори по същество — сряза го Шарлемунд. — Защо си дошъл?
Този човек определено беше сприхав и кипваше бързо. Адамат получи поредно основание да съжалява Сиемон.
— Безпокоя ви във връзка с разследването, засягащо опита за покушение срещу фелдмаршал Тамас от миналия месец.
— Това ли? Още ли не е изяснено? — Архидиоцелът изсумтя. — Надпреварата скоро ще започне, така че говори бързо.
Адамат прехапа език. Дори от един архидиоцел се очакваше да спазва елементарна учтивост.
— Ваша милост, аз съм дошъл да разследвам измяна, а не да ви разпитвам за любимата ви проститутка. Бъдете така добър да отговорите на въпросите ми.
Сиемон стоеше зад архидиоцела, държейки робата му. При тези думи очите му бяха готови да изскочат. Макар и загледан настрани, той енергично започна да клати глава.
Архидиоцелът отново погледна Адамат.
— Не би било пресилено да кажа, че вие сте най-влиятелният човек от съвета на Тамас, може би дори по-влиятелен от самия фелдмаршал. Разполагате с подкрепата на крезимската църква, институция, пред която бледнеят наемниците на лейди Винцеслав, съюзът на Рикар Тамблар и незаконните връзки на Съдържателя. Всичко това ми дава основания да смятам, че ако вие искахте смъртта на Тамас, той вече щеше да е мъртъв.
— Единственото, поради което се колебая да задраскам името ви от списъка със заподозрени, е неспособността ми да посоча причината да подкрепите извършения от Тамас преврат. Вие нямате нито основания да подкрепяте фелдмаршала, нито да искате смъртта му.
— И какво ти дава власт да ме разпитваш? — хладно изрече архидиоцелът.
От джоба на ризата си Адамат извади бележката на Тамас и я подаде. Сиемон пристъпи напред и с извинително мълвене я взе. Подир това той прочисти гърло и зачете високо.
Шарлемунд отметна глава и избухна в смях.
— Да ти сътруднича? Да отговарям на въпросите ти? Какво ме е грижа, че Тамас ме подозира? Какво ще направи той? В тази война той се нуждае от мен. Аз съм му нужен, за да държа църквата настрана.
Адамат си взе бележката и отново я прибра.
— Нищо не ми пречи да плюя отгоре му — продължаваше архидиоцелът — и той пак щеше да ме моли да го подкрепя. Да не мислиш, че разследването ти ме интересува? — Той поклати глава. — Нищо подобно. Поне за едно си прав: ако наистина исках смъртта на Тамас, по това време той отдавна щеше да лежи в някой безименен гроб. Много скоро ще му се наложи да отговаря пред по-висши сили за нещата, които е сторил. Не е нужно да се намесвам.
По-висши сили? Адамат едва сдържа свъсването си. Шарлемунд не беше от най-показните свещеници.
Инспекторът се задоволи да се подпре на бастуна си и да погледне архидиоцела право в очите. Макар да знаеше, че ще си плати за тази настойчивост, той запита:
— Каква е вашата полза от подкрепата на Тамас?
Архидиоцелът го разглеждаше с онзи поглед, с който човек разглежда попаднала в килера мишка, която е прекалено нищожна, за да бъде стъпкана.
— Църквата сметна за нужно отстраняването на Мануч. Адранската монархия беше се отделила прекалено много от народа.
Инспекторът преглътна уместната си забележка за висшите църковни служители, превърнали крайградските си вили в публични домове.
— Църквата все още ли подкрепя Тамас?
— Това е въпрос, който самият той трябва да ми зададе — каза архидиоцелът, — а не ти. Ако наистина искаш да постигнеш напредък в разследването си, върви да разпиташ Рикар Тамблар или може би Ондраус. И двамата не са достойни за доверие. Те нямат място в съвета на Тамас.