Адамат отключи вратата. Почти цялата вечер двамата бяха прекарали в обществения архив, дирейки архитектурните планове на Шарлемундовата вила. Диренето се беше увенчало с успех, само че плановете не бяха актуални: дори от краткото си посещение инспекторът бе успял да забележи достатъчно, за да открие изменения.
Той все още се колебаеше дали да влезе във вилата през нощта. Ако бъдеше заловен, последиците щяха да бъдат жестоки. Но той не можеше да довърши разследването си.
Сусмит се отправи към гостната стая, за да се преоблече, а Адамат отиде в кабинета си. Той се ориентираше по усет, без да пали лампата. Уханието на подправка, макар и слабо, тук се усещаше по-ясно.
Инспекторът отвори шкафчето с напитки, извади бутилка бренди и наля в три чаши. Една от тях той взе сам, настани се в креслото и запали лулата си с клечка кибрит. След няколко дълбоки дръпвания, които целяха да предотвратят угасването ѝ, той доближи клечката до фенера.
— Имах уморителен ден — каза Адамат, докато притискаше хладната чаша към челото си и оглеждаше стоящия в ъгъла.
Натрапникът премигна към светлината, леко отпуснал уста. Лекият червеникав оттенък на кожата му издаваше гурлански произход, а пухкавото лице и необичайно мекото тяло издаваха, че той е бил кастриран преди юношеството си. Главата му беше обръсната; лицето му също бе тъй гладко.
Адамат посочи към оставащите чаши на бюрото си.
— Нещо за пиене?
Евнухът, стоял в ъгъла със сключени пред себе си ръце, бавно пристъпи напред.
— Как разбра, че съм тук? — попита той. Гласът му напомняше детски.
— Чувал съм за теб — рече Адамат. — Безшумният убиец на Съдържателя. Говори се, че ти си способен да изникваш и да изчезваш без следа. А пък аз дълго време бях инспектор. Дори най-добрите оставят следи, когато насилват ключалка.
— Следят те редица хора — каза евнухът. — Фелдмаршал Тамас, хора на лорд Кларемон. Как разбра, че съм аз?
Интересът му бе искрен.
Хора на лорд Кларемон? Адамат се постара да скрие изненадата си. Значи това беше работодателят на лорд Ветас?
— Очаквах посещение от теб, откакто Тамас ми възложи да открия предателя. Беше само въпрос на време.
— Ти не отговори на въпроса ми.
Адамат повдигна чаша в знак, че е разбрал същинския въпрос. Въпреки това той не разясни.
Евнухът пристъпи до бюрото и подуши чашата с бренди, но не отпи. В същия момент Сусмит влезе в стаята, преоблечен за спане. На прага той застина. Адамат забеляза как боксьорът стиска юмруци. Но това беше единствената му реакция.
— Здравей, Сусмит — рече евнухът, кимвайки с лисата си глава. — В последно време не сме те виждали на Арената. Чудехме се кога ще се върнеш.
Сусмит изсумтя. Подобен звук би издал мечок, надушил змия.
— Когато Съдържателя престане да се опитва да ме убие.
— Вземи си питие — покани го Адамат.
Сусмит взе чашата си и се оттегли обратно на прага — единственият изход от стаята. Евнухът не изглеждаше притеснен.
— Приемам, че си дошъл заради разследването ми — каза инспекторът.
Лицето на евнуха придоби делова сериозност.
— Моят господар ми нареди да отговарям на въпросите ти, в разумни граници, за да останеш удовлетворен, че той не е предателят.
Адамат се замисли над чутото. Той вече знаеше причината, поради която Съдържателя поддържаше Тамас: споразумението, което Мануч бе възнамерявал да подпише, щеше да доведе кезианска полиция, а това значително щеше да промени подземния свят в Адопещ. В договора изрично се поставяше условието Съдържателя да бъде обезглавен. Кезианците знаеха, че той е прекалено влиятелен, за да бъде оставен жив. И те нямаше да спрат да претърсват столицата, докато не откриеха първо същинската му самоличност, а сетне и него самия.
И тъй като опасността от подписване беше отминала, възможно беше Съдържателя да се стреми към допълнителен хаос, отстранявайки Тамас. Но и за него важаха проблемите, отнасящи се до другите съветници. Ако Тамас умреше, победата на Кез ставаше вероятна. Това би донесло промените от споразумението, заедно с други, още по-лоши.
— На какво се дължи тази прямота? — попита Адамат.
— Моят господар не желае да душиш из делата му — сред колегите му ти притежаваш репутация на неумолимост. От друга страна Тамас недвусмислено е изтъкнал, че убиването ти би привлякло вниманието му по възможно най-неприятен начин. Следователно това е най-лесният начин да приключим с нещата.
— Прагматично — промърмори Адамат. Дали наистина това беше проява на практичност от страна на Съдържателя, или опит да отблъсне вниманието на Адамат? Инспекторът отново допря чаша до челото си. — Твоят господар знае ли кой се е опитал да убие Тамас?