Внимателният допир на пръстите му провери дъските на коридора, докато не се натъкна на очакваното препятствие. Лекият му допир определи подметка, сетне и втора — това му предостави позицията на нападателя. От разположението на краката му Адамат можеше да предположи позата на изчакващия. Най-вероятно нападателят бе повдигнал ръката си, стиснала бръснач или нож. Коя ръка — това инспекторът не можеше да знае, трябваше да се осланя на шанса си.
Адамат скочи. Лявата му ръка сграбчи китката на чуждата десница, едновременно с това нанасяйки удар в шията. Нападателят изхриптя изненадано. Нещо остро жегна ухото на инспектора. Не беше отгатнал въоръжената ръка правилно!
Той изви ръката на противника си, опитвайки се да отгатне следващия удар на бръснача. Той стовари десния си лакът върху рамото му, изтръгвайки изсумтяване. Разнесе се нов пистолетен изстрел, чийто приплам за момент заслепи Адамат. Сграбченият от него нападател се сгърчи и се отпусна, засегнат от куршума на другаря си.
Нападателите бяха най-малко двама. Адамат се хвърли напред. Изстрелът бе даден близо до вратата на спалнята му.
Инспекторът слепешком протегна ръка и сграбчи горещо дуло. С другата си ръка той посегна да извади джобния си нож. Две длани блъснаха гърдите му назад и Адамат полетя към стълбите. Кракът му закачи нещо — трупа на първия нападател — и той за втори път падна.
Този път падането му го отнесе отвъд цялото стълбище, край предната врата. Ушите му пищяха от удара. Поне при падането не беше счупил нищо.
Откъм горния етаж долетяха стъпки. На фона на прозореца, осветен от луната, изникнаха два силуета. Единият захвърли пистолета си на стълбите и изтегли нещо от колана си. Чу се леко изщракване, проблесна острие.
Адамат трескаво се изправи на крака и се оттегли към кухнята, за да отнеме част от предимството им. Двамата го последваха. Единият изчезна в кабинета. Другият продължи да напредва.
Адамат стисна джобния си нож. Убиецът мълчаливо пристъпи напред, съпътстван единствено от скърцането на дъските. Инспекторът усети струя пот да се стича по челото му, край окото.
Другият противник запали лампа в кабинета. В изникналия отблясък Адамат можа да разгледа нападателя си. Убиецът беше среден на ръст, приклекнал ниско и стъпил стабилно. Професионалист.
В следващия миг другарят му изникна иззад ъгъла, понесъл фенер. Светлината заслепяваше Адамат, а на първия убиец помагаше, защото се намираше зад гърба му.
Инспекторът предпочете да нападне първи: той скочи напред, замахвайки слепешком.
Нещо студено жегна гърдите му, последва вик. Адамат се дръпна назад, все още стиснал импровизираното си оръжие. Нечия ръка сграбчи неговата; той се напрегна, очакващ познатата слабост на смъртоносна рана. Лакът се стовари върху гърдите му, залял го с нова агония.
Откъм коридора долетя шум; снопът на фенера напусна лицето на Адамат. Той зърна Сусмит да сграбчва убиеца с фенера. Край инспектора отекна изстрел.
Възрастният мъж успя да освободи ръката си. Противникът му се опита да замахне с бръснача си. Ужасѐн, Адамат насочи цялата си сила в пробождащ удар, за който се надяваше, че ще уцели. Той прибави нови замахвания към оказалото се успешно движение — докато противникът му не се свлече на земята, молещ за милост.
Адамат тежко се облегна на вратата и огледа коридора, търсейки движение. Беше му трудно да успокои дишането си, за да може да се вслуша.
— Това ли са всички? — промърмори Сусмит.
Още няколко пъти инспекторът вдиша дълбоко, преди да отговори.
— Така мисля. Един на горния етаж и тези двамата. Ранен ли си?
— Прострелян — каза Сусмит. — Два пъти. Ти?
Адамат сгърчи лице.
— Не зная.
Той леко срита лежащия в краката си. Убиецът простена. Адамат се затътри до кабинета, придружаван от болка в гърдите. Когато притисна длан към тях, усети лепкавостта на кръв. С мъка той се наведе, за да вземе падналия фенер. По някакво чудо пламъкът не беше угаснал.
В светлината на фенера се видя, че коридорът изглежда отвратително. На пода имаше строшена мазилка, паднала в локви кръв. И се виждаха три тела.
Адамат подмина убийците и спря до Сусмит. Боксьорът седеше на стълбите, пъхнал ръка под ризата си. Дрехата му бе потъмняла от кръв.
Инспекторът преглътна мъчително.
— Сега ще запаля и другите лампи.
Той запали фенерите в коридора и свали ризата на Сусмит с помощта на бръснача на един от мъртвите нападатели. Единият куршум бе прелетял край лявата ръка на боксьора, отнасяйки късче плът. Другият беше попаднал в корема му — Адамат едва не се задави, когато видя раната.