Той забави ход за момент, позволявайки на Сусмит да ги догони. Само няколко крачки бяха накарали лицето на Сусмит да побелее; освен това боксьорът бе започнал да се поти обилно. Адамат понечи да го отпрати, но в крайна сметка се отказа. Щом Сусмит бе решил да дойде, нищо нямаше да го разубеди.
Инспекторът подири увереност от допира на пистолета под дрехата си. Той стисна бастуна си и закрачи към вратата на сградата, стараещ се да не обръща внимание на болката в гърдите си.
Вратата той отвори с ритник, изкъртил я от пантите. Открилото се помещение бе добре осветено: прозорците на източната стена бяха отворени, за да хвърлят светлината си върху редицата бръснарски столове. На пода под въпросните столове личаха отдавнашни кървави петна.
Успоредно на отсрещната стена се простираше дълъг бар, зад който бяха струпани бутилки. В единия му край стоеше винена бъчва, висока почти колкото човек.
Неколцина мъже, стоящи край бара, се спогледаха и се приближиха към Адамат. Всички те притежаваха сходно жилаво телосложение и носеха бръснарски престилки над белите си ризи.
Адамат се обърна към онзи най-отпред.
— Здравей, Тийф.
Въпросният точно изваждаше бръснач от джоба си. Поздравът го накара да се вгледа в лицето на Адамат, при което Тийф се сепна и едва не изтърва бръснача си. Замахът на Адаматовия бастун постигна именно това, избивайки го от ръката му.
Останалите не разпознаха Адамат. Техните бръсначи се отвориха, белезникави ръце се насочиха към инспектора. Той трепна.
И тримата другари на Тийф съпроводиха барутната експлозия с една и съща реакция: те изтърваха бръсначите си, а върху лицата им изникна изненада, последвана от болка; в следващия миг те сграбчиха кървящите си ръце. Три куршума бяха простреляли три китки, без да бъдат изстрелвани от пистолет.
Адамат удари Тийф по бузата с върха на бастуна си и го притисна към шията му. Едва след това той погледна назад. Сусмит стоеше облегнат на прага, затворил очи. Сабон стоеше край него и спокойно оглеждаше помещението. Единствено вече разнасящият се барутен облак издаваше какво е сторил офицерът.
Тийф хрипливо изруга.
— Какво чакате? Заколете ги! — додаде той. В следващия миг той погледна към другарите си, при което ченето му увисна. — Какво…?
За момент главатарят остана зяпнал като риба на сухо. Той се втренчи в Сабон, а върху лицето му изникна разбиране. А Адамат увеличи натиска зад бастуна си.
— Заколете ги? — повтори Адамат. — Това ли каза на Коел и другите двама, които изпрати да ме убият?
— Кълна се, че не става дума за нищо лично, Адамат. — Тийф бе повдигнал ръце пред себе си и нервно поглеждаше към Сабон. Подир това той забеляза нещо друго, накарало го отново да изругае.
— Явно не си знаел, че Сусмит е мой телохранител? — рече Адамат. Той се усмихна в отговор на паниката, изникнала в очите на Тийф. — Той стовари главата на един от хората ти в стената. Ще ми трябват часове, за да почистя кръвта. Кой те нае, Тийф?
— Кълна се, че не исках, но…
— Да, платили са ти много пари, зная. Цяло състояние. Я кажи, колко пъти те пусках, преди да оглавиш Бръснарите? Когато беше глупаво хлапе, което умееше да върти ножа, но нямаше късмет? Не ми е приятно да виждам неблагодарност, Тийф. — Той усили натиска върху шията му и леко поклати глава, когато главатарят понечи да се отдръпне.
— Къде са другите! — неочаквано кресна той. — Помощ!
Адамат въздъхна търпеливо.
— Пет взвода от най-добрите войници на Тамас се грижат за момчетата ти, Тийф. Бръсначите са любопитно оръжие за близък бой, но не и срещу щиковете на опитни войници.
Точно навреме, за да подчертаят думите му, вън се разнесоха изстрелите на пушки. От етажа над тях долетя трополене, нечие тяло се свлече.
Тийф стисна юмруци, но не направи друго.
— Щяхме да те поизпотим — каза той, сбърчил устна — ако всички момчета бяха тук. Щеше да видиш.
— В това не се съмнявам — рече Адамат. — Кой те нае да ме убиеш?
Тийф стисна устни.
Инспекторът отново въздъхна. Точно сега нямаше време за подобни игри.
Той почувства как някой внимателно го измества встрани. Адамат отпусна бастуна си, а Сусмит пристъпи до Тийф. Боксьорът беше една глава по-висок от него и двойно по-едър. Адамат прехапа устна. Сусмит бе покрит от пот и стискаше зъби.