Двама от граничарите бяха рухнали от изтощение и останалите бяха продължили без тях. Въпросните планинци и сами щяха да намерят обратния път до крепостта.
Условията на самото изкачване не бяха толкова лоши, определено по-добри от предишното напредване сред преспи. Отчасти снегът се беше стопил сам, а планинската стража бе разчистила оставащото. От крепостта бяха отнасяни припаси до Новин ръб. Лагерни огньове и стари конски фекалии издаваха това.
Тези дири не притесняваха Таниел — смущаваха го съвсем неотдавнашните следи.
До този момент те не бяха зървали кезианците, но бяха открили два техни лагера. Оставените дири свидетелстваха за повече от стотина души плюс товарни животни. Не би трябвало подобна група да се прокрадне незабелязана отвъд крепостта. А беше станало именно това.
Третия лагер те откриха подир пладне. Той се намираше встрани от главната пътека, край един водопад, който оставаше полузамръзнал напук на приближаването на лятото. Таниел установи, че пепелта в огнището е още топла.
Барутният маг се зае да оглежда лагера. Видът му доведе спомени от времето в далечна Фатраста, когато той с помощта на местните преследваше вражеските патрули и им устройваше засади. Само че тогава търсенето не бе протичало сред планини. И въпросните патрули не бяха съставени от Привилегировани. И пазители.
Едновременно с тази мисъл кракът му се натъкна на нещо, накарало го да застине — метален предмет с размерите на човешки юмрук. Резервоар със сгъстен въздух, с каквито оръжия си служеха именно пазителите.
— Още колко остава? — попита Бо, когато останалите от групата се изравниха с Таниел. Борбадор изглеждаше все по-зле с всеки изминал ден. Страните му бяха хлътнали, под очите му личаха огромни торбички. Неуморимото бързане го беше сломило.
— Намираме се на часове от тях — отвърна барутният маг и му подхвърли резервоара с въздух. — Трябваше да очаквам подобно нещо.
— Където има кезиански Привилегировани, ще откриеш и пазители — рече Бо.
Той захвърли металния предмет, а Ка-поел се приведе, вдигна го и след внимателен оглед го прибра в раницата си.
— Доближаваме ги — рече Таниел.
— Доближаваме и върха — рече Бо. — Новин ръб също вече не е далече.
— Всички ли са готови да продължим? — обърна се Таниел към Фесник. Младият граничар се тътреше към водопада, за да напълни манерката си.
Фесник простена.
— Как се очаква да се сражаваме след подобно катерене?
— Не само ще се сражаваме, но и ще надвием — рече Таниел и сръга Фесник с ботуша си.
— Добре, добре — рече граничарят и се изправи. — Продължаваме нагоре — провикна се той към останалите.
Таниел наблюдаваше как всички се връщат на пътеката. В граничната стража нямаше случайни хора. Но никой от тези корави планинци не можеше да се възползва от предимството на барутния транс. А и самият Таниел се чувстваше изнурен от изкачването. Какво можеха да сторят срещу Жулин и останалите Привилегировани? Как очакваха да спечелят?
Таниел се изравни с Ка-поел. Тя оформяше восъчна фигурка, за момента без лице.
— Какво правиш? — попита той.
Тя прибра куклата под мишницата си. Очаквайки обясняващи жестове, Таниел се приведе по-близо. Наместо това Ка-поел го удари по рамото. И го прогони с другата си ръка, за да се върне към работата си.
Барутният маг забави ход и тръгна редом с посърналия Бо.
— Изглеждаш много весел — рече Таниел. Лицето на Борбадор не се промени; той не усети сарказма.
— Има вероятност да закъснеем — каза Привилегированият.
— Напредваме по-добре от очакваното.
— Трябва да стигнем там по време на слънцестоенето.
— Не се притеснявай. Ще стигнем. — В този момент Таниел зърна дим. Той сграбчи Борбадор за рамото и посочи. — Това планината ли е?
По време на предишното си изкачване той не помнеше да е виждал димящия кратер от това място.
Бо пребледня.
— Не. Димът е прекалено близо. Това е Новин ръб.
Това ги накара да ускорят ход; след няма и час те достигнаха манастира.
Стената, която отрязваше пътеката, бе срината. Сякаш някакъв гигант се бе привел над склона и бе стоварил дланта си отгоре ѝ. Част от планинската скала беше останала, а остатъкът бе рухнал в бездната, останал невидим на дъното. В открилия се разрез вътрешността на манастира бе изложена като куклен дом.
Димът идваше от руините му: горящите греди напомняха на скотски скелет. Имаше места, на които самата скала се беше стопила. Невидимият удар, опустошил голяма част от манастира, бе откъснал и част от скалата. Коридорът, пресичащ целия манастир, сега беше разделен от широка двадесет крачки пропаст.