— Чудак, както вече ти казах. Той притежава онова меко сияние. Но е по-слаб от Привилегирован. Далеч по-слаб.
— Сигурен ли си?
С въздишка Тамас отвори третото си око и погледна към Михали. Сред толкова голяма тълпа имаше много Чудаци, но майсторът беше лесен за откриване. Нещо в него го открояваше от останалите. И въпреки това неговото сияние не беше по-ярко.
— Да — каза Тамас, наблюдавайки лицето на ректора. Старецът се въсеше към Михали. — Нали не мислиш, че е възможно той наистина да е бог?
Ректорът затвори очи и дълго мълча. Тамас реши, че старецът е задрямал, но в този момент клепачите му отново се повдигнаха.
— Прекалено много въпроси — рече той.
— Ти спомена за другите богове — каза фелдмаршалът. — Мислех, че Крезимир е единственият бог.
Ученият се намести в стола си и загледа как един чиновник търкаля бъчва с пиво по стълбите.
— Това не е съвсем точно.
— Такава е църковната догма. Самият Шарлемунд ми го припомни неотдавна.
— Приетото за догма не е задължително да съвпада с истината.
— Разбира се — рече Тамас. — Всеки образован човек…
Той замълча заради навъсването на ректора.
— Образован човек — изсумтя онзи. — Имало е десетима богове. Не един бог с деветима светци. Крезимир е дошъл най-напред, а след това е поискал помощта на братята и сестрите си, за да основе Деветте.
— Десетима богове? — Тамас се стараеше да си припомни уроците по история. — Винаги съм смятал, че Кез са избрали Крезимир за свой покровител. Тогава кой е десетият?
Ректорът поклати глава.
— Това не е правилният въпрос. По-скоро трябва да се запиташ следното: ако Михали е бог, защо е дошъл?
Южната планина бе скрита зад постройката, но и двамата се обърнаха в нейна посока. Тамас си припомни предупрежденията на Бо и Таниел. Древни магове, опитващи се да призоват бога. Това беше почти нелепо, като от някаква книжка. Страхове, породени от месеците батален стрес. Но пък първите предупреждения бяха пристигнали още преди началото на обсадата.
Тамас почеса ранения си крак. Болката побърза да се отзове.
— Чувал ли си за Обета на Крезимир? — неочаквано попита той.
— Глупости — отсече ректорът.
— Глупости? Значи знаеш за него? Аз научих, че това е тайна на кабалистите, известна само на тях и на владетелите.
— Наистина е така. — Възрастният учен попи челото си с кърпичка.
Тамас се канеше да настои за повече подробности, но му попречи разнеслият се писък.
Последва друг, сетне и трети. Вълна на ужас светкавично се разля сред тълпата, заедно с рева. Седящите край масите започнаха да се надигат, търсейки източника на паниката.
— Какво става? — Тамас сграбчи патерицата си и с мъка се надигна. — Разбери защо е тази паника — обърна се той към един от войниците. — Влезте вътре — заръча той на ректора и лейди Винцеслав.
Пред очите му Михали скочи върху една маса, ловък въпреки килограмите си, и се помъчи да види какво става.
— Успокойте се! — провикна се майсторът. Гласът му се разнесе над събраните с изненадваща сила. — Моля ви, върнете се по местата си.
Хората колебливо застинаха. Чакащите не искаха да изгубят местата си, но се тревожеха от случващото се. Всички си спомняха драгуните от Изборния ден.
Самият Тамас не виждаше нищо. Суматохата се бе зародила в далечния край на масите. Някои хора бягаха, блъскащи се срещу онези, които се опитваха да се приближат, за да видят какво става.
— Дайте ми пистолета — нареди Тамас. Той забеляза, че ректорът се е изправил и се опитва да види отвъд пречещите редици. Лейди Винцеслав стоеше край вратата заедно с телохранителя си. — Влезте вътре — отново заръча фелдмаршалът. — Не искам да бъдете стъпкани от пощурялата тълпа.
Ректорът не му обърна внимание.
— Твоя воля — изръмжа Тамас, вземайки единия от пистолетите за дуел. Той се убеди, че оръжието е готово за стрелба, преди на свой ред да се взре в тълпата.
— Ето там — посочи ученият.
Въпросният човек се намираше на няколкостотин метра от тях. Тълпата се бе отдръпнала от него; той стискаше нещо в ръката си. Тамас захапа барутен заряд и залитна под връхлитащия транс. След няколко предпазливи вдишвания усещането за гадене отмина, последвано от познатото изостряне на сетивата.
Мъжът беше облечен като Бръснар — с бяла риза и тъмен панталон под бяла престилка. Самата престилка вече не можеше да се нарече бяла, защото беше опръскана с кръв. В краката му лежеше тяло — жена с дълга руса коса.
Той обърса бръснача в престилката си и се затича към тълпата.