— Бръснарите от Черната улица — бавно изрече Тамас. — Какво…
Последваха още писъци. Фелдмаршалът се огледа. Бръснарите бяха десетки. Те се бяха врязали сред пируващите, посичайки мъже, жени и деца. Сред техните движения личаха кървави плисъци.
— На оръжие — изрева Тамас. Първият му изстрел простреля Бръснар в челото от сто крачки. За подобен изстрел не му трябваше магия. — Ще презаредиш ли? — рече той, подавайки пистолета на ректора. — Дайте куршуми!
Един от телохранителите му преустанови прицелването си, за да му връчи шепа куршуми и още толкова барутни заряди. Тамас хвърли един от куршумите във въздуха и подпали заряд с мисъл. Още един от убийците рухна, сетне още един.
— Защо изобщо ти е изтрябвало оръжие? — попита ректорът, докато му подаваше презаредения пистолет.
— За по-голяма точност — рече Тамас, изненадан, че един учен е способен да зарежда тъй бързо. Тълпата започна да се разделя с паниката на добитък. Тамас се напрегна, забелязвайки, че някои от присъстващите поглеждат към отворените врати на палатата.
— Затворете вратите — обърна се той към един от войниците и повдигна пистолета си. — Погрижете се да отведете лейди Винцеслав.
— Ето там! — Ректорът насочи Тамасовия пистолет към Михали. Тамас видя един от Бръснарите да изниква близо до майстора готвач. Той дръпна спусъка и онзи се свлече.
— Сабон трябваше да се погрижи за Бръснарите — каза Тамас, след като изруга. — Михали! Махни се!
Майсторът не го чу. Той продължаваше да стои върху масата, да размахва ръце и да крещи, без да обръща внимание на мъртвия убиец.
— Още един — посочи ректорът. — Целта им е Михали.
— Но защо? — рече Тамас. Той подаде изпразнения пистолет на учения и подхвърли нов куршум. Изстрелът прелетя край рамото на Бръснар и се вряза в тълпата, където един от пирувалите се преви. Фелдмаршалът сгримасничи. — Прекалено далече сме. Не мога да му помогна много без още оръжия.
Той трескаво започна да рови из джобовете си. Куршумите бяха свършили.
— Мамка му. Бог или побъркан, сега той ще трябва да се оправя сам. Донесете ми още куршуми!
— Не. — Ректорът бавно поклати глава. — Не можем да го оставим сам.
— Ще трябва. Няма как да си проправим път през тази тълпа.
Тълпата отчасти се беше успокоила, явно убедена от виковете на Михали. Но той не можеше да успокои страховете им изцяло.
— Ще трябва да опитаме — каза ректорът. — Хайде, поведи хората си. — Той сграбчи Тамас за ръката.
Лейди Винцеслав изникна от другата му страна. Тамас преглътна ругатнята си.
— Херцогиньо, прибери се вътре!
— Няма да оставя войниците си сами — спокойно отвърна тя, стискайки юмруци. — Дайте ми оръжие. Ще си проправим път до готвача и…
Сепнатият възклик на ректора стресна Тамас:
— Това е той. Отвори третото си око!
— Откъде…
На Тамас не се налагаше да го прави. Той почувства магията да се разлива над него като вълна.
— Адом — каза ректорът. — Вече не се прикрива.
— И какво прави? — Тамас се чувстваше безпомощен. Никога досега той не беше усещал подобно вълшебство. Ако магията на Привилегирован приличаше на горещината на свещ, това усещане приличаше на горещината на фурна.
— Той насочва заклинание.
— Не разбирам.
— Насочва! Моментите, в които магьосникът се нуждае да повлияе на излъчванията Отвъд. Не е нещо видимо, но е насочвал в продължение на цяла седмица. Храната, хората. Всичко това е част от него. Той вплита излъчвания в самия град. Ако Бръснарите го достигнат, това ще унищожи целия му труд.
— Откъде знаеш всичко това?
— Нямаме време! — Ректорът пусна ръката на Тамас, защото част от тълпата се насочваше към тях. Един от телохранителите на Тамас бе повален на земята, за малко да бъде стъпкан, преди да го издърпат встрани. Тълпата се гърчеше, заплашвайки да помете всичко. Войниците не можеха да я успокоят.
— Трябва да се приберем, фелдмаршале. — Олем стоеше край Тамас, стиснал пушката си. Той се бе намирал сред масите по време на първоначалната суматоха.
Тамас местеше поглед между него и ректора. Наистина бе най-удачно да се оттеглят, да изчакат паниката да се уталожи. С Бръснарите той щеше да се разправи по-късно. С тях така или иначе беше свършено.
Той направи крачка назад, стиснал патерицата си. Какви бяха тези думи на ректора? Насочване на магии? Та нали Тамас би усетил?
— Залостете вратите на палатата. Не искам паплачта да влиза вътре.
— Сър?
— Отиваме да помогнем на Михали.
— Това е самоубийство, сър.