— Строй се! — нареди Тамас.
Телохранителите му заеха позиции около него. От вътрешността на сградата се присъединиха още войници. Само след мигове фелдмаршалът разполагаше с тридесет души. Но тридесет души не можеха да сторят нищо срещу сто хиляди.
— Херцогиньо, съветвам те да се оттеглиш — за последен път каза Тамас.
Някой беше дал винтовка на лейди Винцеслав. Тя стискаше оръжието умело; в очите ѝ отсъстваше страх. Това беше достойно за почит.
— Без щикове — нареди фелдмаршалът. — Удряйте с приклада. Къде е ректорът?
— Там — каза Олем.
Тамас се обърна. Ученият стоеше встрани, досами тълпата.
— Някой да го издърпа! — тросна се Тамас. — Старият глупак ще си намери смъртта.
Един от войниците се отдели и изтича до ректора, сграбчвайки го за дрехата. Възрастният мъж се освободи с изненадваща сила. Отвъд, далеч сред тълпата, Михали продължаваше да стои на масата. Той бе престанал да крещи и навъсено се вглеждаше в тълпата. Въпреки оживлението никой не се приближаваше до масата.
Докато един от Бръснарите не проби кръга.
— Пистолет — нареди Тамас. — Бързо!
Втори Бръснар разкъса тълпата. Той тръсна глава, сякаш объркан, сетне се спогледа с другаря си. Последва ги трети; тримата започнаха да настъпват към Михали.
— Дайте ми оръжие! — изкрещя Тамас.
Войникът не бе успял да отведе ректора вътре. С периферното си зрение фелдмаршалът зърна как старецът бавно бърка в джоба си и изважда чифт бели ръкавици, украсени със златночервени руни. Той си ги сложи и повдигна ръце.
Тамас смаяно се извърна към него. Излизаше, че ректорът на Адопещенския университет, възрастният и пълничък професор по история, е Привилегирован? Как бе възможно Тамас да не е узнал?
Старият учен движеше пръсти като диригент. С отчетлив звук в тълпата се образува тунел с широчината на карета. Невидими стени удържаха наплива; някои от присъстващите се оказаха изблъскани от тях.
— Отведи войниците си — каза ректорът през рамо.
Тамас се поколеба за момент.
— Вървете — нареди той. Сам фелдмаршалът закуца към ректора, грабна оръжието си и се прицели към един от Бръснарите. Той разполагаше само с един изстрел, без резервни заряди. Намираше се прекалено далече, за да накара куршума да отскочи, а хората му нямаше да достигнат готвача навреме.
Тази преценка му отне само частица от секундата. Тамас се прицели към най-едрия, най-опасен на вид от Бръснарите. И дръпна спусъка.
Бръснарят се стопи във въздуха. Куршумът проряза облак червеникава мъгла и се вряза в рамото на някаква жена. Тамас удивено повдигна оръжието си, за да провери дулото. Всичко изглеждаше наред.
Той отново погледна към Михали.
Вторият Бръснар бе спрял, втренчен в облака, изникнал на мястото на другаря му. Димът бързо се разнасяше. А третият убиец се затича към Михали, повдигнал бръснач. Чу се лек пукот, сред който този Бръснар също изчезна с все дрехите и металното си оръжие. И от него остана облаче червена мъгла, разнесла се бързо. Вторият асасин се обърна да побегне. С подобен пукот той също се стопи. Тамас поклати глава, когато звукът продължи да се разнася. Някой изпищя.
Площадът се изпразни. Михали остана сам, възкачен върху масата си, скръстил ръце. Той мрачно се взираше в бягащите. Храна бе разхвърляна по земята, маси и столове се търкаляха преобърнати. Чинии, купи и чаши бяха изоставени. Едно от гърнетата бе преобърнато, бавно изливащо кашата си. Отливът на тълпата бе оставил след себе си посечени тела. Недалеч някаква жена стенеше.
— Вървете да ѝ помогнете — нареди Тамас.
Зад него вратите на сградата се разтвориха; започнаха да изскачат войници.
— Какво стана, фелдмаршале? — попита изникналата край него Влора.
— Бръснарите — процеди Тамас. — Адамат и Сабон не са си свършили работата.
— Къде са?
— Аз застрелях двама. Те…
Фелдмаршалът млъкна. Ранените Бръснари бяха изчезнали. Стори му се, че различава червеникави облачета.
— Имаше и други. Сигурно са избягали с все тълпата. — Той си проправи път край Олем и закуца надолу по стълбите, спирайки край ректора.
Ученият бе пъхнал ръце в джоба си и със загрижен взор оглеждаше опустелия площад.
— Кой си ти? — попита Тамас. Ръцете му трепереха. Магията, обляла го преди минути, бе изчезнала, отново скрита. Тя със сигурност бе дошла от Михали. Но ректорът? Тамас трябваше да го е усетил.
Ректорът извади едната си ръка от джоба и започна да барабани по корема си. Той си беше свалил ръкавиците.
— Ти си един от тях — сам си отговори фелдмаршалът, когато стана ясно, че ректорът няма да отговори на въпроса му. — Един от предеите. Също като Жулин.