Оказваше се, че всичко е истина. Отвратително усещане прободе стомаха му.
— Стой тук — заръча Тамас и се отправи към Михали.
Едрият майстор готвач бе слязъл от масата си и изправяше столове. Той спря край преобърнатия казан с овесена каша и навъсено отпусна ръка върху ръба му.
На десетина крачки от него Тамас спря. Разлятата каша изчезна пред очите му, както капките изчезват от нагорещения паваж. Михали с лекота изправи казана, който тежеше поне сто и двадесет килограма, и го постави обратно върху железен триножник.
Тамас отвори третото си око и веднага бе сполетян от замайване. Всичко около него сияеше. Паветата, върху които кашата се беше разляла, блестяха в розово. Цветовете се виеха около Михали като серпентини, макар че никога не докосваха самия майстор.
Михали се отпусна в един стол и подпря брадичката си на лакът. Той забеляза Тамас.
— Благодаря ти за закрилата — каза майсторът.
— Намирах се прекалено далеч, за да ти бъда от полза — каза Тамас.
Михали се усмихна слабо.
— И все пак. В това тяло съм уязвим.
— Те разрушиха пиршеството ти — рече фелдмаршалът.
— Хората ще се върнат. — Михали прокара ръка през челото си. Една от помощничките му се приближи до него и нежно отпусна ръка върху гърба му. С едната си ръка той я придърпа и я целуна по челото. — Ще има и още — въздъхна той. — Работата ми не беше разрушена. Забавена, но не и разрушена.
— Ректорът каза, че си подготвял заклинание — рече Тамас.
Михали погледна над рамото му.
— Наблюдателно от негова страна. — За момент той стисна ръката на помощничката, преди да я прогони. — Спомням си те — каза майсторът готвач на приближаващия се учен. — За последно се виждахме преди много време.
— Някъде четиринадесет века — потвърди ректорът. — Значи наистина си ти… В началото не вярвах. Не исках да повярвам. — Той бавно си пое дъх. — Вярвах, че изминалото време показва, че Крезимир няма да се върне. Вярвах, че е време за промяна. Смятах, че тревогите на Розалия са напразни, а Жулин живее в миналото. Вярвах, че сме сами.
— Моят народ никога не е оставал сам — рече Михали. — Останалите може и да са си отишли, но аз не го сторих.
— Какво направи на онези Бръснари? — попита Тамас.
Майсторът придоби недоволен вид.
— Те вече не съществуват — обясни той. Думите му бяха мрачни: това беше гласът на човек, сторил нещо нежелано. — За момент кипнах. Аз не обичам… — Михали замълча. — Те не почувстваха болка. Не обичам да наранявам хората.
Тамас го наблюдаваше мълчаливо. В главата му напираха стотици въпроси, но нещо го възпираше да ги зададе.
— Фелдмаршале — докладва изникналият край него Олем, — не успяхме да открием нито един от Бръснарите.
— Няма и да откриете — отвърна Тамас. И си пое дълбок дъх. — Той е бог, Олем. Истински бог от плът и кръв.
Това знание не му носеше щастие. Главата го болеше. Стомахът му се бунтуваше.
— Това не е добре.
Олем замислено се взираше в Михали.
— Защо? Не е ли добре, че е бог?
Тамас погледна към небето. Денят беше прекрасен, топъл, без да е горещ, прохладен, без да е ветровит, с приятно меко слънце.
— Защото — каза фелдмаршалът — Михали не е единственият бог. Съществува Крезимир. Това означава, че Крезимир може да бъде призован. Означава, че Крезимир ще ме потърси. Означава, че предупрежденията на Борбадор не са били измислица. А това не е добре.
Нечия голяма длан се отпусна върху рамото му. Михали бе застанал до него.
— По-лошо е — рече майсторът. — Бих съжалявал дори и ако ставаше дума само за теб, но…
Отвратително предчувствие споходи Тамас. Кракът му бе започнал да пулсира отново. Раздвижването му донесе остра болка. С мъка той овладя гаденето си.
— Какво имаш предвид?
— Той ще разруши цялата страна — рече Михали. — До последния човек и последното живо създание. Ще я изравни със земята.
— Защо?
— Брат ми не е от добрите богове — отвърна Михали. — За него ще е по-лесно просто да започне отново.
Тамас стисна пестници. Богове. Как можеше да се оправи с тях? Можеше ли изобщо да стори нещо?
— Тогава защо още не го е сторил?
Михали погледна към Южната планина.
— Брат ми се отправи на дълго пътуване. Не мисля, че той е възнамерявал да се върне. Но той ще бъде призован. Има хора, които се опитват да постигнат това, и други, които се опитват да го предотвратят. — Той се обърна към Тамас. — За теб вече е прекалено късно да се насочиш в това сражение. Аз ще се опитам да защитя Адро от него, но ти ще трябва да се погрижиш за себе си.