Признаците от присъствието на пещерни лъвове зачестиха с приближаването към върха. Кучетата не спираха да опъват каишките си, без да обръщат внимание на Рина. През половината от времето те искаха да се впуснат в преследване. През останалата половина те скимтяха и се опитваха да повлекат стопанката си обратно по склона.
Нервите на Таниел също бяха изопнати до пръсване. Въображението му виждаше пещерни лъвове зад всяко възвишение и всяка канара. Напрегнатите погледи на спътниците му издаваха, че и те биват споходени от същото очакване.
И въпреки това те не бяха следени. Всичко показваше, че създанията се намират пред тях, следвайки кезианската група. По дирите можеше да се види, че става дума поне за седемдесет създания, чиято бройка се бе увеличавала.
Първото тяло те намериха полуразкъсано и завлечено встрани от пътеката. Макар и обезобразен, оплискал с кръвта си околния сняг, беше лесно да се види, че трупът е принадлежал на пещерен лъв. Ка-поел приклекна край него, заравяйки пръсти в снега. След миг тя прибра нещо в раницата си.
Таниел се приближи до нея.
— Какво го е убило? — попита той, макар вече да се досещаше.
Ка-поел насочи въображаема пушка.
Барутният маг кимна.
— Следователно кезианците знаят, че са преследвани. А тези създания не се колебаят да се хранят със себеподобните си. Още колко остава до върха? — попита той приближилия се Бо.
— Мисля, че не е далече. Но аз съм се изкачвал толкова високо само веднъж. — Привилегированият се обърна към монаха. — Дел?
Водачът им бе пребледнял при вида на лъвския труп. Бавно, с трепереща ръка, той посочи напред.
— Ето там — с мъка промълви той.
Таниел проследи погледа му до голите скали, където пътеката изчезваше.
— Толкова близо? — навъси се Таниел. — А къде е градът?
— Ето там — повтори Дел.
— Ще видиш — каза Бо.
Отне им по-малко от час да достигнат мястото, посочено от Дел. На изкаченото възвишение Таниел поспря, за да си поеме дъх, но очакващата го там гледка секна дъха му.
Той се намираше на ръба на огромен кратер — десетки километри широк и стотици метри дълбок. За момент Таниел залитна.
Под тях имаше дървета, от вид, който при нормални условия никога не би оцелял на подобна надморска височина. Те обгръщаха ръба на кратера, достатъчно близо, че човек можеше да се пресегне и докосне короните им. И все пак по-внимателният оглед показа, че тези дървета наистина не са успели да оцелеят. Стволовете им бяха почернели, клоните им бяха голи и сгърчени. Някога те бяха изграждали величествен зелен обков. Сега те приличаха на оголено гробище.
Отвъд дърветата се намираха руините на огромен град. По-голямата част от кратера бе заета с постройки — повече постройки, отколкото има в цял Адопещ, и по-високи. Понастоящем те представляваха каменни скелети. Техните блокове бяха почернели досущ като дънерите; празните прозорци се взираха насреща им като очните кухини на черепи. Таниел изтръпна.
— Кратерът на Крезимир — каза Дел. Гласът му трепереше.
Лицето на Бо беше мрачно.
— Защитата на Крезимир е изчезнала с течение на вековете. Горещината и киселинността на вулкана са изсушили дърветата и са обгорили постройките. Нищо не живее тук.
— С изключение на пещерните лъвове — отбеляза Таниел. — Макар да не си представям как.
— Нещо ги поддържа живи — отвърна Бо.
В средата на кратера Таниел забеляза езеро. Виждаха се дървета, по-малки езерца и разчистени места, някога представлявали паркове — във Времето на Крезимир. Тогава тукашните води са били чисти. Нищо общо със сегашната гледка на кафеникаво бълбукане и дим.
В далечината се разнесе ревът на планински лъв.
— Сложете щиковете — нареди Таниел. Разнеслото се зад гърба му дрънчене показваше, че граничарите приготвят оръжията си.
Те се разпръснаха и навлязоха в кратера. Таниел зае позиция между Дел и Бо.
— Къде е колизеумът? — попита той.
Дел не каза нищо. На Таниел се стори, че е чул водача да изскимтява. Но може би звукът бе дошъл от кучетата. От спускането в кратера те бяха престанали да се мятат.
— Преди призоваването на Крезимир Южната планина си имала връх — каза Бо, навъсен. — Говори се, че когато той докоснал върха, скалата се свлякла под краката му и планината изригнала, бълвайки пепел и киселина във въздуха. Самите предеи едва оцелели. Когато облаците се разнесли, бил се образувал този кратер, а Крезимир стоял на брега на езерото. — Той посочи към средата на кратера.
— Там ли се намира колизеумът?
Дел кимна.
— Ще ми трябва някое място, от което да мога да стрелям към него. Колкото по-далеч, толкова по-добре, но колизеумът трябва да се вижда ясно.