— Вилата.
— Моли се това да е истина — каза лордът. — Кейл.
Въглищарят го погледна.
— Върви във вилата и предупреди архидиоцела. Кажи му, че те изпраща Лудия. Ако добрият херцог още е там, двамата ще успеят да устроят капан на Тамас.
Главорезът кимна. Хвърляйки предупредителен поглед на Адамат, той мина край него и изтича навън.
— Защо Кларемон работи с архидиоцела? — попита Адамат. — И ако наистина е така, защо Шарлемунд се опита да ме убие? Нали на практика аз също работя за Кларемон?
Ветас го погледна хладно.
— Не е наложително едната ръка да знае какво прави другата. Разбира се, тази стратегия си има цена, която ти почти плати. Задачата на Шарлемунд беше просто да убие мнимия бог Михали. Но той се престара. Знай следното: архидиоцелът не е нищо повече от една маша. Кларемон използва хора като него за собствените си цели.
— Никой не използва архидиоцелите като маша.
— Кларемон го прави.
— С каква цел?
— Тя попада извън твоето разбиране — отвърна лорд Ветас. — Трябва да ти кажа, че ти ме разочарова, Адамат. Малката трябваше да послужи за израз на добра воля, подарък, връчен за изпълненото поръчение. Но сега тя ще трябва да дойде с мен. Сред хората ми има такива, които предпочитат невръстни. — Той пристъпи напред и направи знак на онзи с пистолета.
Адамат стисна юмруци.
— Добре, печелиш! — каза той.
Лорд Ветас спря.
— Те няма да го арестуват във вилата му. Той е в катедралата, за следобедна служба. Сега остави дъщеря ми.
Очите на лорда блеснаха.
— Ти ме излъга?
— Този път се кълна, че казвам истината.
Ветас изруга.
— Ти — той посочи към втория главорез — остани тук. Ако се опитат да избягат, убий Адамат, боксьора и момичето.
На излизане лордът грубо блъсна Адамат с рамото си. Инспекторът изсумтя. На улицата Ветас се затича, развял пешове зад себе си. След няколко мига Адамат отклони поглед от прозореца и въздъхна.
— Добре ли си, тате? — попита Астрит.
— Да. Радвам се, че и ти си добре. Как е майка ти?
— Тревожи се. Тя пищя, когато те ме отведоха.
— Те направиха ли ѝ нещо? Брат ти добре ли е?
— Те отрязаха пръста на Йосип. Но той дори не трепна.
— Той е храбро момче.
— Какво ще стане сега, тате?
— Не зная.
Във всеки случай Адамат знаеше, че няма намерение да дочака завръщането на лорд Ветас — то би означавало смърт за всички им. Сусмит надали можеше да се задържа на краката си, а Астрит беше още дете. Въпреки това Адамат трябваше да предупреди Тамас.
— Стой тук — прошепна инспекторът на дъщеря си.
— Ти къде? — остро каза главорезът, когато Адамат се насочи към другия край на стаята.
Инспекторът спря, повдигайки ръце. Онзи премести пистолета си между Сусмит и Адамат. Очите на боксьора бяха затворени, ръцете му стояха отпуснати върху раната. Той дишаше внимателно.
Преценявайки, че Сусмит е по-малката заплаха, главорезът отново насочи оръжието си към Адамат.
— Просто искам да си налея питие — каза домакинът.
Престъпникът присви очи.
— Моля — продължи Адамат. Той протегна ръце, за да покаже, че треперят.
— Хубаво — разреши главорезът. — Имай предвид, че ще те наблюдавам.
— Да не очакваш, че крия оръжие при алкохола си? Щом те е страх, застани там. — Адамат посочи към дивана.
Главорезът се премести и повтори:
— Наблюдавам те.
Още по-добре. Адамат извади бутилка от шкафа.
— Вино?
Въоръженият поклати глава.
Адамат извади тапата, освободи я от тирбушона и я подхвърли на една лавица. С дрънчене заради треперещите си ръце той наля две чаши и пристъпи към главореза.
— Сигурен ли си, че не искаш?
— Пий първо ти — отвърна онзи. — Тези номера ги зная.
— Какви номера? — поклати глава инспекторът. — Да не мислиш, че ще отровя вино за двеста крана? Освен това отровата не действа достатъчно бързо. Сусмит? Искаш ли вино?
Боксьорът кимна немощно.
Адамат повдигна високо двете чаши, за да демонстрира нежеланието си да създава проблеми, докато минава край главореза.
Той изпусна чашите едновременно. Едната му ръка се стрелна към пистолета, насочвайки го встрани, а другата заби тирбушона в шията на бияча. Близкият изстрел едва не оглуши Адамат. Един от прозорците се пръсна; Астрит изпищя. Сборичкалите се рухнаха върху Сусмит.
С шумно изсумтяване боксьорът обви огромната си ръка около врата на главореза. Адамат остана да лежи върху двамата, докато престъпникът не спря да се гърчи. Едва тогава инспекторът го сграбчи за дрехата и събори тялото на земята. Сусмит простена.