— Можеше да ме предупредиш — оплака се той, опипвайки раната си. — Отново кървя.
— Бебе такова. — Адамат се приведе да се убеди, че главорезът е мъртъв. Погледът му попадна на застиналата в коридора Астрит. — Върви в стаята си.
Треперещото дете продължаваше да стои там.
Адамат се изправи и свали окървавеното си сако, хвърляйки го на пода. Той пристъпи до дъщеря си и я повдигна на ръце.
— Съжалявам, че трябваше да видиш това — рече той. — Добре ли си?
Тя кимна, макар все още да трепереше.
— Добро момиче. Сега искам да бъдеш силна. Върви със Сусмит. Двамата ще се скриете.
Боксьорът бавно се надигна от дивана, сгърчил лице.
— Друг път — изсумтя той. — Не съм бавачка.
— Трябва да предупредя Тамас.
— И аз ще дойда… — Сусмит залитна и в последния момент се подпря на канапето.
— Вземи Астрит. — Адамат отведе момиченцето до Сусмит и постави ръката му в неговата. — Скрийте се. Пази я. Моля те. — Той бавно си пое дъх. — Бързо ще разбереш, ако се проваля. Дръж я далеч от лорд Ветас.
След миг мълчание Сусмит кимна.
— Благодаря ти, приятелю.
— Не ми плащаш достатъчно за това — изръмжа Сусмит.
— Саможертвата ти ще влезе в историята.
Адамат отиде в кабинета си и отвори един дълъг сандък в ъгъла. От него той извади сабята си и я огледа. Оръжието не беше нищо особено — то му бе зачислено още в армията, преди да стане инспектор. Сабята беше без декорации, с овален предпазител над дръжката. И беше в добро състояние.
— Повече от десет години не съм я използвал — каза той на изникналия зад него Сусмит. — Но пак изглежда добре.
— Да се надяваме — каза боксьорът.
Сусмит му подаде зареден пистолет, заедно с куршуми и заряди.
— На добър час — рече той.
Двамата си стиснаха ръцете, след което Адамат изникна на улицата.
Глава тридесет и осма
— Как ще обясните това пред църквата? — попита Олем.
— Лесно — отвърна Тамас с увереност, ограничаваща се само до гласа му. — Подобно на нас, църквата също не обича да бъде лъгана. Шарлемунд сам ще ни предостави нещата, с които ще го злепоставим в нейните очи; той обожава да високопарничи, но след няколко часа разпит ще е разкрил достатъчно.
Каретата се поклащаше силно по пътя към вилата на архидиоцела. Тамас погледна Олем. Телохранителят му беше войник, щеше да изпълни възложените му нареждания. Но освен това не беше глупак. Олем искаше да се убеди, че не се е втурнал стремглаво срещу смъртта си.
— Ще измъчвате архидиоцел? — попита Олем. Той връчи почистения и зареден дългоцевен пистолет обратно на Тамас. Поне около барут той не пушеше. — Наистина ли очаквате, че той ще ни каже онова, което ни е необходимо?
— Да — отвърна Тамас с надеждата, че е отвърнал достатъчно уверено. Арестуването на архидиоцела бе безумно рисковано. Ако се окажеше, че в действителност Адамат не притежава достатъчно доказателства, или ако църквата избереше да подмине тези доказателства — или дори самия случай — всичко, градено от Тамас с толкова усилия, щеше да рухне. Дори безчетните кезиански шпиони и убийци не бяха в състояние да унищожат нечий живот с изчерпателността на църквата.
Каретата рязко спря. Тамас погледна през прозореца. Край тях препусна драгун, сетне и втори. Сабон се приближи до прозореца.
— Превзехме портата. Във вилата няма никакво движение.
— Много добре. — Тамас повдигна пистолета си в израз на почит. — Да вървим.
Каретата отново се понесе, прекосявайки портата на вилата. Двама стражници в мораво-златни униформи (цветовете на църквата) стояха на колене, сключили пръсти зад главите си, и се взираха неприязнено в преминаващите коли. Пазеха ги двама от войниците на Тамас.
— Надявам се, че ще проявите здравия разум да пуснете най-напред нас, фелдмаршале — каза Олем.
— И да пропусна изражението на Шарлемунд, когато чува в какво е обвинен? За нищо на света. Ще се дотътря заедно с вас.
— Той може да окаже съпротива — рече телохранителят.
Тамас прокара пръст по дулото на пистолета си.
— Горещо се надявам да го стори.
— И рискувате да се изправите срещу въздушните оръжия на охраната му? — продължи Олем. — Достатъчна е само една пушка със сгъстен въздух…
— Ти изглежда полагаш големи усилия да ми развалиш настроението, Олем.
След няколко минути каретата отново спря. Сабон отвори вратата.
— Къщата и околните постройки са обградени. Хората ни провериха параклиса и повечето от тях. Каретата му е тук; най-вероятно архидиоцелът е в самата вила — докладва той. Не изглеждаше доволен.