— И? — подкани го Тамас.
— Никъде няма и следа от работници. Денят е прекрасен. Лозето и тренировъчните поля би трябвало да гъмжат от хора. Наместо това мястото е пусто. Аз…
Прекъсна го куршумът, влетял в лявото му слепоочие. Сабон се свлече без звук; кръвта му опръска купето на каретата.
Пукотът на пушки със сгъстен въздух бе последван от крясъците на изненаданите войници. Куршум прелетя над главата на Тамас. Изрева кон. Фелдмаршалът бързо се насочи към вратата.
— Не излизайте, сър — настоя Олем и го сграбчи за дрехата.
Тамас го изблъска встрани и се приведе навън. Сабон лежеше в калта, вперил невиждащи очи към небето.
Фелдмаршалът изруга и се извърна към вилата, обхващайки я за миг с опитния си взор. Тя имаше бяла фасада с високо разположени, тесни прозорци, които даваха преимущество на бранителите. Въпросните прозорци бяха най-малко петдесет. Стрелците можеха да се намират зад всеки един от тях — или зад всички тях.
Тамас зърна дулото на въздушно оръжие и стреля към въпросния прозорец. Веднага подир това той се прибра в купето, подканен от рикоширащите куршуми. Той започна да подготвя пистолета си за нов изстрел.
В следващия миг Олем скочи от каретата, сграбчи Тамас, метна го на рамото си и се затича към лозята.
— В ямите да се продъниш! — каза Тамас. Той изсумтя, когато бе захвърлен на земята. Олем се хвърли край него, задъхан, стискащ винтовката си. Двамата се намираха в изкоп. Кракът на Тамас пламтеше от болка, преливаща в ума му.
Фелдмаршалът грабна барутен заряд от джоба си и го разкъса, за да изсипе съдържанието му в устата си. Той задъвка яростно, без да обръща внимание на серистия вкус и болката в зъбите си.
— Какво беше това? — остро попита Тамас.
Олем надникна над ръба на канавката.
— Каретата нямаше да издържи обстрела — каза той.
Тамас не отговори, обземан от барутния транс. За момент светът се завъртя около него и той се вкопчи в тревата, за да остане неподвижен. Сетивата му се успокоиха. До него достигна звукът на изстрели — неговите хора бяха започнали да отвръщат на огъня. Звукът бе придружен от миризмата на барут. Тамас вдъхваше дълбоко, усилвайки барутния си транс. Болката в крака му отслабна.
— Те имат доста повече от няколко въздушни пушки — рече Олем. Той отново надникна над ръба на канавката, насочи винтовката си и стреля. — Най-малко двадесетина, може би и повече — продължи телохранителят, докато отново залягаше. — И пазители също.
— Сигурен ли си?
— Току-що видях един от уродите да наднича.
Тамас зареди пистолета си. Болката в крака беше изчезнала.
— Пазители — промърмори той. — Мразя пазители.
На свой ред фелдмаршалът надигна глава. Самата фасада на вилата изглеждаше обичайно, но прозорците бяха отворени, протегнали дула. Той различи гротескните силуети на пазители, насочващи оръжия, а също и ярките униформи на охранителите на дома. Тамас стреля и изгори допълнителен заряд, за да насочи куршума в желаната цел. Едно от дулата изчезна от прозореца.
— Кой ги е предупредил? — процеди Тамас. — Сред собствените ми хора има шпионин! Сред най-елитните!
— По-скоро трябва да се тревожим дали сме довели достатъчно хора — каза Олем. — Разполагаме с по-малко от стотина. Ако пазителите вътре са повече от няколко, ще загазим.
Влора се стовари край тях.
— Фелдмаршале, трябва да се оттеглим — каза тя. — Загубите ни са прекалено големи. Самата аз изгубих двама от хората в каретата си, докато търсех прикритие.
Излизаше, че те наистина не разполагат с достатъчно хора, за да заловят Шарлемунд. Но ако се оттеглеха, след няма и час той щеше да е избягал. А не беше възможно да се върнат с подкрепления достатъчно бързо.
— Ще го притиснем. Той няма как да излезе. И няма как да знае колко хора сме довели. Върви при гарнизона, Влора. Не, чакай. Иди в дома на лейди Винцеслав, той е по-близо. Искам две хиляди от наемниците да са тук до час.
— Слушам. Ще изпратя някого.
— Не, ще отидеш сама. — Тамас стисна очи. В мислите му Сабон рухваше отново и отново. Днес той нямаше намерение да изгуби още един приятел. Той я потупа по рамото. — Това е заповед, войнико. Върви.
Влора се отдалечи тичешком. Тамас отново се надигна към вилата.
Един от конете, ранен, беше се откъснал от каретата си, обръщайки я настрани. Четирима войници се бяха прикрили зад колата и отчаяно зареждаха оръжия.
— Това е лоша позиция — рече фелдмаршалът. — Трябва да прикрием оттеглянето им до лозето.
Магическата експлозия не дочака довършването на думите му, преди да се вреже в преобърнатата кола. За момент Тамас присви очи, заслепен от ярката светлина. Каретата бе разсечена на две. Войниците полетяха във въздуха; един се приземи близо до канавката на Тамас.