Фелдмаршалът захвърли пистолета си и се изтегли на ръце.
— Сър!
Под влиянието на барутния транс Тамас не усещаше земята под себе си. Само за миг той допълзя до войника и го сграбчи за крака. Над него гръмна изстрел: Олем се беше изправил, за да привлече вражеския огън към себе си. Телохранителят се приведе, сграбчи Тамас за гърба и го издърпа обратно с все войника.
— Да не се опитвате да умрете, фелдмаршале? — попита Олем.
— Как е той?
Сега Тамас сам можа да види, че войникът е бил директно разсечен от магията. Гърдите му бяха разкъсани; беше невъзможно да се открие разлика между разкъсаната униформа и разкъсаната плът. Олем доближи ухо до устата му и поклати глава.
Магията избухна отново. Откъм градината, където някои войници бяха подирили укритие, долетяха крясъци. Тамас стисна зъби.
— Трябва да е Никслаус — каза той. — Къде си, кучи сине?
Той отвори третото си око, гневно прогони замайването и започна да оглежда вилата.
— Виждам те — сам си отговори Тамас. Сливането на няколко цветни петна издаваше, че магьосникът се крие недалеч от предната врата, приклекнал зад един прозорец.
Фелдмаршалът скръцна със зъби. Тухлената стена щеше да спре куршумите, но също така щеше да им позволи да отскочат. Той приготви заряд и понечи да започне да обира спусъка, когато някакъв проблясък привлече вниманието му.
— Огледала — изруга той. — Той е в огледална кутия.
— Огледална кутия? — повтори Олем.
— Брониран сандък. Скритият вътре магьосник разполага с огледала, за да вижда в какво се прицелва. Така той може да унищожи цели армии, без да се притеснява от прострелване. Вътре е задушно, но за сметка на това остава жив. Шарлемунд е бил подготвен.
— Какво пречи да простреляте огледалото?
Тамас вече се прицелваше.
— Той ще има резервни. — Винтовката подскочи в ръката му; куршумът пръсна стъклото. — Но това може да ни спечели известно време.
Олем го подръпна за ръкава.
— Сър, те спряха да стрелят.
Трясъкът на огнестрелни оръжия отекваше нарядко, а пукотът на въздушните пушки бе заглъхнал съвсем. Фелдмаршалът мъчително си пое дъх. Колко ли хора беше изгубил до този момент?
— Тамас! — разнесе се вик откъм вилата.
— Възможно е той да се опитва да определи позицията ви, сър — каза Олем.
— Тамас, трябва да поговорим!
— За екзекуцията ти — промърмори фелдмаршалът.
— Бъдете внимателен — предупреди Олем. — Не са ни останали много хора. Би било добре да узнаем какво иска.
— Тамас! — продължаваше да крещи Шарлемунд. — Аз имам пазители и магьосник. Ще разкъсаме хората ти, преди да сте се оттеглили.
Тамас си пое дъх, целящ да задуши гнева му. Трупът на Сабон лежеше пред очите му, на алеята.
— Ще го изслушам.
Олем отпусна ръка върху рамото му, когато Тамас понечи да се надигне.
— Нека аз, сър. — Той запълзя встрани и изкрещя: — Прекрати стрелбата! — преди да се изправи.
— Къде е господарят ти? — извика Шарлемунд.
— Какво искаш? — каза Олем.
Последва мълчание.
— Да преговарям. Сигурен съм, че ще успеем да постигнем споразумение. Тамас, ще се срещна с теб под бяло знаме.
— И защо той да ти се доверява? — рече Олем.
— Съмняваш ли се в мен, момче? — изрева архидиоцелът.
Олем дръзко се взираше във вилата.
— Заклевам се в светите си одежди, че във вилата ми няма да му се случи нищо.
— Щом искаш да преговаряш, излез отвън — каза Олем.
— Където ще ме посрещне куршум? Прекалено добре познавам Тамас. Аз съм човек на светото въже.
Тамас възнамеряваше да го удуши с това въже. Той даде знак на Олем, който отново залегна и запълзя обратно.
— Това е самоубийство, сър — каза телохранителят. — Аз му нямам доверие.
— А ние нямаме достатъчно хора, за да го заловим — отвърна Тамас. — Докато Никслаус е вътре, не можем да сторим нищо. Няма как да стрелям по магьосника.
— Тогава какво ни остава?
— Да изчакаме помощ. Да изчакаме останалите от моята кабала. Ако успея да удължа преговорите до появата на Андрия, Вадалслав и Влора…
— Това ще отнеме часове.
— И все пак… — Тамас оглеждаше вилата. Все още нямаше следа от Шарлемунд. Но присъствието на пазители и кезиански Привилегирован му показваше, че не е допуснал грешка: архидиоцелът наистина беше предателят. Може би той щеше да се опита да се измъкне с преговори? Или просто искаше да залови Тамас? Той се беше заклел в светото въже, но колко значеше думата на човек като него?